Вэл Макдермид - Разплата

— Този тип действително държи на разнообразието — отбеляза Кевин.

— Надявах се на Тони да му хрумне нещо, което да ни бъде от полза. Но сега очевидно го занимават по-важни неща.

— Разговаря ли втори път с шефката? — попита Кевин.

— Не. И се надявам да не се наложи. Трудно е да скриеш нещо от нея. Ще трябва да говоря само за котарака, че е на сигурно място у дома, свит под радиатора.

— Това поне истина ли е?

— Да. Един от хората, отишли на местопрестъплението, го намерил в котешката клетка на задната седалка в колата на Крис. Елинор дойде да го вземе.

— Казвам ти, не бих искал да съм на мястото на Ванс, ако тя успее да се добере до него преди всички останали.

— Тя няма да си позволи да направи нещо, с което да наруши изискванията на закона — каза Пола, убедена, че разбира Карол по-добре, отколкото я разбираше Кевин. — Държи най-вече на справедливостта. Знаеш го.

— Да, но в случая става дума за собствения й брат — възрази Кевин. — Не би било човешко да не изпитва желание да го накара да страда.

— Помисли малко, Кевин. Ванс направи това, защото тя бе онази, която го изпрати зад решетките. Той е ненавиждал затворническия си живот до такава степен, че уби двама души само и само за да си върне на човека, който според него носи вина за влизането му в затвора. Затова е инсталирал този ужасен механизъм — той е бил предназначен пак за нея. По някаква ужасна ирония пострада Крис, която също е една от онези, които са помогнали навремето за залавянето. Как мислиш, нима връщането му обратно в затвора не би било най-голямото страдание, на което Карол би могла да го подложи? И не мислиш ли, че шефката е достатъчно интелигентна, за да е стигнала междувременно до същия извод?

Кевин допуши цигарата си и я стъпка с тока на обувката си. После вдигна яката на сакото си.

— Вероятно е така — каза той. — Е, имаш ли някакви блестящи идеи за начина, по който ще осигурим разпознаването на тази жена, ако пръстовите й отпечатъци не фигурират в нашата база данни? Не ми се вярва да успеем да убедим някого от униформените полицаи да разнася главата със себе си, докато обикаля по адреси… — и смигна на Пола. Черният хумор ги предпазваше от нервен срив, когато се сблъскваха с онова, което можеше да им предложи улицата. Изключено бе да обясниш това на външен човек.

— Ако вярвах, че това ще ускори разпознаването, сама бих започнала да я разнасям — Пола хвърли угарката от цигарата в канавката и извади телефона си. — Е, какво предпочиташ за закуска? Ще помоля Сам да купи няколко сандвича, преди да дойде. С бекон? С наденичка? С яйце?

Кевин се ухили.

— За мен с бекон. И с много доматен сос. Ужасно обичам да го гледам как се стича отстрани.

— Жалък психар — отвърна Пола, извръщайки се точно навреме, за да забележи упътилата се към тях Пени Бърджес. — Ето ти и още някой, който си пада по кръвопролитните сцени.

Двамата се спогледаха и хукнаха, за да се спасят зад лентите, ограждащи местопрестъплението — там униформените щяха да отбраняват успешно границите. Успяха да се шмугнат вътре тъкмо навреме, оставяйки зад гърба си Пени, която ги викаше жално по име. Пола хвърли поглед назад, към ядосаната журналистка, и смушка Кевин в ребрата.

— Никой не може да ти съсипе напълно сутринта, ако си успял да направиш сечено на пресата, а?

Думите й по някакъв начин съумяха да разкъсат възела на мъката, стегнал гърдите им още от предната вечер. Двамата се закискаха като ученици, и в задоволството си така и не успяха да разберат виковете на Пени, която ги питаше знаят ли нещо за пожара, изгорил до основи къщата на Тони Хил.

Амброуз даваше отчет за развоя на разследването пред шефа си, когато в стаята на отдела влезе Карол Джордан — с каменно лице и безизразен поглед. Инспектор Стюарт Патърсън кимна едва забележимо за поздрав. По всичко личеше, че трудно би се намерило нещо, което да е по-безразлично на Карол. Тя изобщо не обърна внимание на останалите служители, които прекъснаха работата и се извръщаха, за да погледнат към новодошлата.

— Алвин — каза тя, придърпвайки един стол към неговото бюро. — Интересува ме Ванс — как се развиват нещата?

Стъписан, Амброуз погледна Патърсън с надеждата, че той ще му подскаже как да реагира. Старателно избягвайки погледа на сержанта, Патърсън измъкна пакетче дъвка и се зае да разопакова една.

— Ръководството на операцията е възложено на мен, главен инспектор Джордан.

— Нима? — трудно можеше да се определи кое взема превес в тона на Карол — учтивостта или иронията. — Е, питам тогава вас, инспектор Патърсън — какво става?