Вэл Макдермид - Разплата

— Мислех, че си ги отказал — каза тя и му подаде пакета.

— Отказах се. Но понякога… — Кевин потръпна. Пола напълно го разбираше. Понякога и най-отявлените противници на тютюнопушенето можеха да закопнеят за успокоението, дарявано от никотина. Той запали с опитния жест на човек, който не е забравил удоволствието от пушенето, и вдъхна алчно дима. При издишването раменете му се отпуснаха с цял инч. — След вчерашния ден… мислех, че вече съм видял всичко. И после се сблъскваш с нещо такова.

Под „нещо такова“ трябваше да се разбира съдържанието на един кашон, оставен в задния двор на магазин за замразени храни близо до високите жилищни блокове в Скенби. Открил го беше на зазоряване човек от персонала, който трябвало да отвори вратата на двора, за да могат да влизат камионите за ранното зареждане. Кашонът бил дълъг около метър, висок половин метър и също толкова широк. Бил оставен в средата на задния двор, изглеждало, че някога е съдържал замразени картофи за пържене. А че в момента съдържал нещо съвсем различно личало по тъмните петна, избили по картона, и изтеклите отдолу локви червеникавокафява течност. Служителят, чиято заплата не била толкова висока, че да си дава труд да мисли, го отворил и незабавно припаднал, удряйки главата си в цимента, което задълбочило припадъка. Шофьорът на камиона, който пристигнал с доставката, го намерил все още в безсъзнание, край кашона, който съдържал човешко тяло, нарязано на части. След което повърнал, с което довършил окончателното увреждане на следите на местопрестъплението.

Първите полицаи, пристигнали на мястото, се бяха обадили незабавно в отдела за разследване на особено тежки престъпления, до голяма степен и защото най-отгоре в кашона имало човешка ръка, на чиято китка се виждала татуираната дума „МОЯ“. Пола и Кевин бяха пристигнали точно когато съдебният лекар официално обяви жената, чието тяло лежеше на късове в кашона, за мъртва.

— За какво става дума? — бе попитал Кевин.

— Ще се наложи да изчакате заключението на патоанатома за по-точен отговор — бе изрецитирал лекарят. Дори той изглеждаше малко пребледнял и измъчен в сивкавата светлина на утрото. — Но при отсъствието на други характеристики бих казал, че това е тяло на един човек, нарязано на съставни части. Имаме торс, глава, две ръце, две бедра и долните части на краката.

— Господи — каза Кевин и извърна поглед.

— Внимателно ли е било нарязано, или е сечено произволно? — Пола сякаш нямаше сили да откъсне поглед от ужасяващата картина.

— Като че ли отговорът може да ни наведе на някаква следа в наши дни — каза Кевин с горчивина. — Достатъчно е да гледаш по телевизията онзи Хю Фърнли-Уитингстол 23 23 Водещ на кулинарно предаване по британската телевизия, автор на готварски книги, застъпник на храненето с „истинска храна“ и връщането към традиционната кухня, в предаванията си демонстрира как изхранва семейството си с храна от собствена ферма. — Б.пр. , за да станеш любител касапин.

Лекарят поклати глава.

— Това не е дело дори на любител касапин. Ако трябва да предполагам — това е само предположение, имайте предвид, и не казвайте на Гриша Шаталов, че съм го казал — но си мисля, че този човек е ползвал нещо от рода на циркуляр. Личи по начина, по който острието е преминавало през костите, виждат се белезите от прерязването — и той посочи с химикалката си горната част на една бедрена кост. — Това не е ръчна работа.

— Господи! — повтори Кевин. — Имате ли някаква представа откога е мъртва?

Лекарят сви рамене.

— Не е отдавна. Кръвта не тече бавно, хипостазата е в начален стадий. Като се вземе предвид външната температура… бих казал, че смъртта е настъпила преди не повече от два часа. Но не се позовавайте на думите ми, не е моя работа да правя такива констатации.

— Някакви идеи за причината за смъртта?

Лекарят вече си тръгваше и Пола тръгна след него.

— За тези неща действително ще трябва да изчакате мнението на Гриша — каза той, упътвайки се към колата си.

И така тя остана да пуши с Кевин, докато специалистите по оглед на местопрестъпления си вършеха работата, с фотоапарати, химикали и ленти за ограждения, а местните полицаи обикаляха обитателите на съседните блокове с надеждата да намерят свидетел. Шансовете точно тук бяха минимални. Едноетажният търговски комплекс беше издигнат отделно, подобен на остров сред блоковете с евтини жилища, чиито обитатели постоянно се бореха да свържат двата края. Със сигурност никой нищо нямаше да е видял. Щяха да мълчат дори тези, които бяха видели нещо.