Вэл Макдермид - Разплата

Дейвид вървеше зад тях, слисан и объркан.

— Не разбирам — каза той. — Как е възможно Майкъл да е мъртъв? Тази сутрин получих мейл от него. Трябва да има някаква грешка, Карол.

— Татко, няма грешка.

Тя остави Алис да държи майка й в прегръдките си на дивана и отиде при баща си. Прегърна го, но той остана неподвижен, като вдървен, както обикновено реагираше на всякакви емоционални изблици на жените в семейството. Дейвид беше чудесен баща, когато се забавляваха заедно или когато някой закъсаше с домашното по математика. Но децата никога не се обръщаха към него, когато изпитваха някакво душевно вълнение. И все пак тя продължаваше да го прегръща, осъзнавайки смътно колко беше отслабнал, че се беше превърнал в бледо подобие на някогашната си личност. „Как е възможно това да се е случило, без да съм забелязала?“ Измина време, което й се стори безкрайно. Най-сетне Карол се откъсна от баща си.

— Трябва да пийна нещо каза тя. — Всички трябва да пийнем.

Тя отиде в кухнята и се върна с бутилка уиски и три чаши. Наля по една солидна доза във всяка от трите чаши, после пресуши едната на една глътка. Наля си още веднъж и подаде една от другите чаши на баща си, който стоеше и се взираше в чашата така, сякаш виждаше питие за първи път в живота си.

Джейн се беше изтощила и сега седеше, облегната на Алис, с измъчено, предизвикващо жалост изражение на лицето. Протегна ръка, взе уискито и го изпи на един дъх, също като Карол.

— Какво е станало? С колата ли е катастрофирал? — попита тя с разбит, пресекващ глас. — Тази глупава спортна кола на Луси! Знаех си, че е опасна.

Карол седна до уискито.

— Не е било злополука, мамо. Майкъл е бил убит. И Луси е убита.

В края на изречението гласът й се извиси и тя почувства как плачът се надига в гърлото й. Беше се опитвала да се владее цял ден и сега всеки момент щеше да рухне. Вероятно това се дължеше и на близостта на родителите й. Макар тя да бе тази, която поемаше в случая ролята на възрастния, нямаше как да не влезе неволно в своята роля в семейната емоционална йерархия.

Джейн поклати глава.

— Не е възможно, скъпа. Майкъл нямаше нито един враг на този свят. Трябва да си объркала нещо.

— Знам, че ви е трудно да повярвате, но Карол е права — спокойният, но твърд тон на Алис Флауърс показа отново, че с основание й възлагат контакта с близките на загинали.

— Какво е станало? — попита рязко Дейвид и се отпусна на най-близкия стол. Опита се да отпие от уискито, но зъбите му само тракаха по чашата и той отново я отпусна надолу. — Крадец ли е бил? Някой, който се е опитвал да ги обере?

Алис Флауърс отново пое инициативата.

— Да, някой е нахлул в къщата. Може да е бил престъпник, избягал от затвора.

Джейн се поизправи на мястото си и попита намръщено:

— Онзи, за когото говореха по телевизията? Онзи ужасен човек, Ванс? Той ли е?

— Възможно е — отвърна Алис. — Колегите все още проучват местопрестъплението. Още е прекалено рано. Разбира се, ние ще ви държим в течение.

— Ванс? — Джейн погледна обвинително Карол. — Ти арестува този човек. Ти го изпрати в затвора. Това не е просто някакво случайно нападение, нали? Станало е заради теб и заради твоята работа.

„Започва се“. Карол притисна ръка към лицето си, забила здраво пръсти в бузата си.

— Възможно е — простена тя. — Може да е търсил мен.

„А може и да е искал да изтръгне сърцето ми и да го изпече“. Джейн я изгледа с ненавист. Карол я разбираше. Тя самата би постъпила по този начин, ако бе възможно да изпадне в такова положение.

— Карол няма вина, госпожо Джордан — каза Алис. — Вината е изцяло на човека, който е посегнал на сина ви и на неговата приятелка.

— Тя е права, Джейн — каза Дейвид с тих и безцветен глас.

— Повярвай ми, мамо, бих направила всичко, ако можех да предотвратя това. Бих приела да убият мен вместо Майкъл. Знаеш, че е така — сега вече Карол не бе в състояние да възпира сълзите си. Те бликаха от очите й, стичаха се по лицето й и капеха от брадичката й.

— Но загина той — Джейн скръсти ръце на гърдите си и започна да се клати напред-назад. — Хубавото ми момче. Моят Майкъл. Хубавото ми, хубавото ми момче.

И така продължи всичко. Скръб, обвинения, сълзи и уиски се редяха до безконечност цяла вечер. Най-сетне Карол се беше замъкнала до леглото си към три часа сутринта, толкова изтощена, че едва намери сили да се съблече. Алис Флауърс бе обещала да остане до сутринта, когато щеше да бъде сменена от друг колега. Разбираше опасенията на Карол, че Ванс може да не се ограничи само с брат й.