Вэл Макдермид - Разплата

От друга страна, ако бе взел предвид и това, можеше да напусне страната с ферибот. Би предпочел северните линии, защото тези маршрути бяха по-нетрадиционни. Би стигнал до Холандия или Белгия, тръгвайки от Хъл, можеше да потегли от Холихед или Фишгард към Ирландия, а оттам към Франция или Испания. Успееше ли да стъпи на континента, щяха да са го изпуснали.

А можеше да си е приготвил и втора протеза без метални компоненти. Нещо, което би изглеждало достатъчно убедително, за да не направи впечатление при повърхностен оглед, дори ако не функционираше достатъчно добре. Тони изпъшка. Съществуваха толкова много възможности, когато човек си имаше работа с умен противник.

Може би трябваше да остави практическата страна на търсенето на Амброуз и колегите му и да се съсредоточи върху онова, с което уж се справяше най-добре. Неговата специалност беше да си проправя път в лабиринта на болестно изкривени съзнания. Дори вече да бе изгубил усета си, длъжен бе да опита.

— Коя е следващата ти мишена, Джако? — попита той на глас, преминавайки с колата в средната лента на магистралата, откъсвайки се от колоната камиони, сред която се бе движил в продължение на двайсет мили, без да забележи.

— Направил си нужните проучвания. Дал си на някого списък с имена. Изпратил си този човек да се рови в живота на всички нас, да открие хората, които обичаме, за да унищожиш тях и така ефектът от отмъщението ти да бъде максимален. Накарал си го да постави камери, за да можеш да следиш жертвите си и да подбереш най-подходящия момент за всеки удар. Така уби Майкъл и Луси. Не си влязъл случайно, когато са се любили. Наблюдавал си ги и си изчаквал своя шанс, а този момент е бил идеален. Могъл си да влезеш, без те да разберат, да се промъкнеш до тях и да прережеш гърлата им, преди изобщо да осъзнаят какво става. Сексът с умиращата Луси за теб е бил нещо като черешката на тортата. Това не е било част от предварителния ти план. Не си могъл да се удържиш, нали, Джако?

Колата зад него примигна с фаровете си и той осъзна, че кара само с петдесет мили в час. Цъкна с език и натисна газта, за да вдигне скоростта до седемдесет и пет мили.

— И така, твоят шпионин ти е казал, че Карол обича Майкъл и Луси. Че прекарва част от свободното си време в разходки из йоркшърската долина с тях. Че ако искаш да накараш Карол да страда, най-добре би било да я лишиш от тях. Следователно някой е следил Майкъл и Луси, за да опознае начина им на живот, някой е влизал в дома им, за да инсталира тези камери — това беше още нещо, с което трябваше да се занимае Амброуз. Може би той щеше да успее да убеди Франклин, да насочи разследването по следите на Ванс. — Копеле — измърмори Тони.

— И така, стигаме до мен — продължи той. — Кого обичам аз? — Лицето му се изкриви в болезнена гримаса. — Само теб, Карол, нали? — той въздъхна. — Не ме бива много в междуличностните отношения. Обичам те, но се провалям напълно, когато реша да направя нещо по този въпрос. Но той няма да я убие. Ти трябва да страдаш. А може да е искал с убийството на Майкъл и Луси да застреля с един куршум два заека. Ти ще страдаш през всеки ден от живота си, а аз ще страдам заради болката, която той причинява на теб. И ако Ванс извади късмет, няма да успеем да преодолеем това страдание и ти ще ме пропъдиш. А това ще ме довърши. Стане ли така, от мен ще остане само една външна обвивка — неочаквано усети, че в очите му напират сълзи, и избърса лице с опакото на ръката си. — Ако твоят човек си е свършил добре работата, Джако, ти знаеш как да ми причиниш възможно най-силна болка. Чрез Карол — това е пътят, който ще избереш.

Оставаше Мики. Тя се беше скрила в дебрите на Херефордшър с любимата си Бетси, избягваше публичността и отглеждаше състезателни коне. Тони бе готов да се обзаложи, че всичко това бе дело на Бетси. Самата Бетси бе от добро потекло, произхождаше от род на земевладелци, от едно от онези английски семейства, в което жените все още носеха туид и кашмир, разхождаха се, съпроводени от лабрадори, и недоумяваха, искрено недоумяваха накъде е тръгнал светът. Тони се усмихна, спомняйки си Бетси кестенявата й, прошарена със сребристи нишки коса, прибрана с диадема, бузите й, румени като ябълки, и как тя организираше едно телевизионно шоу по същия начин, по който майка и вероятно ръководеше всичко в селото, където живееше. Тони предполагаше, че Бетси ръководи и Мики Морган. Че когато светът на Мики бе рухнал, когато телевизията й бе обърнала гръб, отказвайки да държи на работа водеща на шоу, чийто съпруг бе обвинен в убийствата на няколко ученички, когато милионите й фенове се отвърнаха отвратено от нея, именно Бетси бе тази, която не се впечатли от катастрофата и продължи напред, заемайки се с нещо ново.