Вэл Макдермид - Разплата

Кевин явно се колебаеше.

— Не знам…

— Виж, хайде да кажем на Тони. Той я познава по-добре от всеки друг. Ще може да прецени дали да й кажем или не. Съгласен ли си?

— Добре — прие Кевин.

Двамата отново се отпуснаха на местата си, всеки от тях потънал в собствените си мъчителни мисли. След малко Кевин каза:

— А къде каза, че е Шинийд?

— В Брюксел. Ще вземе първия полет, за който намери билет. Но може да не успее да дойде преди утре сутринта. Прибери се у дома, Кевин. Нека поне един от нас се наспи.

Преди Пола да довърши думите си, вратата се отвори и вътре влезе висок мъж в хирургическо облекло. Кожата на лицето му беше жълтеникавокафява, а очите му сякаш бяха виждали повече дори от онова, което бяха виждали двете ченгета.

— Вие ли сте близките на Кристин Дивайн? — попита той подозрително.

— В известен смисъл — Кевин се изправи на крака, за да застане лице в лице с лекаря. — Ние сме от полицията, работим в един и същи елитен отряд с нея. Толкова сме близки, че се чувстваме като нейни роднини.

— Нямам право да разговарям с никой друг освен с най-близките й роднини.

— Партньорката й трябва да пристигне от Брюксел. Ние сме тук на нейно място — каза потиснато Пола. — Моля ви, кажете ни как е Крис.

— Положението й е много сериозно — отвърна лекарят. — В лицето й е била плисната сярна киселина. Киселината разяжда, така че голяма част от повърхността на лицето й е изгорена. Изгарянията от киселина са по-тежки от изгарянията от огън, защото киселината причинява по-високо ниво на дехидратация. Лицето на вашата приятелка е в много лошо състояние. Тя ще остане трайно обезобразена. А освен това е изгубила зрението на двете си очи.

Пола извика и притисна ръка към устата си. Кевин се пресегна и стисна здраво рамото й.

— Нито едно от тези неща не крие опасност за живота — продължи лекарят. — Но освен това тя е вдишала и преглътнала капчици киселина, а това вече дава повод за по-сериозни опасения. Съществува опасност от задържане на течност в белите дробове. Ще я наблюдаваме много внимателно през следващите дни и часове. Засега сме я поставили в изкуствено предизвикана кома. Това дава възможност на организма да започне да се възстановява. А и я спасява от необходимостта да понася болките.

— Колко дълго ще бъде в това състояние? — попита Пола.

— Трудно е да се каже. Поне няколко дни. А може и по-дълго — той въздъхна. — Не мога да ви кажа нищо повече. Най-добре ще е да се приберете и да си починете. Няма изгледи скоро да настъпи някаква промяна.

Той се обърна, за да си върви, но после погледна към тях през рамо.

— Вашата приятелка ще трябва да измине дълъг и труден път, докато успее да стигне до някакво подобие на нормален живот. Тогава ще има много по-голяма нужда от вас, отколкото сега.

Вратата се затвори зад него.

— Да му се не види — каза Кевин. — Гледала ли си документалния филм за Кейти Пайпър, манекенката, която заляха със сярна киселина?

— Не.

— Не ти препоръчвам да го гледаш в близкото бъдеще.

Гласът му изневери и изведнъж риданията му изпълниха стаята. Пола го прегърна и двамата, застанали в мрачната малка стая, заплакаха за всичко, което бе загубено.

Това не беше първият случай, когато на Карол й се налагаше да съобщи за смъртта на нечий син или дъщеря. Но несъмнено беше най-мъчителният. Имаше нещо страшно нередно в това, че тя трябваше да е приносителят на такава ужасна мъка в дома на собствените си родители. И все пак така щеше да е по-добре, отколкото да остави някой непознат да изпълни тази роля, макар да съзнаваше, че майка й никога вече няма да може да й отвори вратата, без да си спомни този страшен миг.

Когато чу думите „Майкъл е мъртъв“, майка й се отпусна в ръцете й. Силите напуснаха тялото на Джейн Джордан; цялата й останала сила изтичаше с ужасния вой, който се изтръгна от устата й. Бащата на Карол дотича от кухнята и застана безпомощно край тях, без да може да разбере какво се случва.

— Майкъл е мъртъв — повтори Карол. Питаше се дали ще може някога да произнесе тези думи, без да изпита физическата болка, стегнала гърдите й. Дейвид Джордан залитна, хващайки се за една крехка масичка, която се заклати под ръката му. Майка й продължаваше да издава този адски звук.

Карол се опита да се премести от прага, но й беше трудно. За нейно учудване Алис Флауърс успя да се промуши с лекота покрай тях независимо от едрото си тяло и остави Джейн да се облегне на нея, за да може Карол да влезе и да затвори вратата. Двете въведоха Джейн в дневната, като отчасти я влачеха, отчасти я носеха, и я оставиха да седна на дивана.