Вэл Макдермид - Разплата

А новото е била конефермата. Тони не знаеше нищо за това, преди да прочете статиите в медиите тази сутрин. Но изборът им беше напълно разбираем. Хората, които се занимаваха с конни състезания, общуваха, спазвайки свои собствени правила, и тези среди все още можеха да бъдат убежище за едно момиче от доброто общество като Бетси. А Мики би се приспособила много лесно. Беше достатъчно привлекателна, за да освежава пейзажа, а не съществуваше опасност да подмами нечий съпруг. Беше представителна, с добри маниери и умееше да поддържа разговор. Да си кажем истината, отбеляза Тони наум, в общността на хората, занимаващи се с конни състезания, имаше личности с доста разнообразно минало, но като че ли никой не обръщаше внимание на това. Бетси отново се бе справила отлично.

А всичко това превръщаше самата Бетси в логична мишена за яростта на Ванс. Не беше от значение фактът, че именно хитрият план на Бетси бе улеснил преди години осъществяването на поредицата садистични убийства, замислени от него. Разбира се, не такова е било нейното намерение, но идеята й за фиктивен брак между любовницата й и един мъж, нуждаещ се от прикритие, бе осигурила съвършената маска на Ванс. И докато Мики и Бетси бяха живели с щастливата заблуда, че измамата е от полза за тях, тя всъщност бе осигурила трудно пробиваемо алиби на един сериен убиец. Но Ванс все пак бе отишъл в затвора, а те двете бяха още заедно. Тони не виждаше как Ванс би приел спокойно това положение на нещата.

Той забеляза с изненада, че е наближил отклонението за Устър. Отклони се от магистралата, напомняйки си да убеди Амброуз в необходимостта да охранява Бетси. Смъртта й би доставила удоволствие на Ванс сама по себе си, но освен това би съсипала Мики. Отново с един куршум два заека както и първия път.

Тони се прозя. Бе изминал един дълъг и мъчителен ден. Искаше му се единствено да се отпусне в леглото си, но знаеше, че първо ще се наложи да поговори с Амброуз. Но това не беше голям проблем. Можеше поне да му се обади, седнал в удобното си кресло с чаша от отличния арманяк на Едмънд Артър Блайт. Зави по улицата към дома си и забеляза с учудване три пожарни коли, блокирали пътя пред него. Навсякъде около пожарните бяха паркирали полицейски коли, така че бе невъзможно да продължи. По тротоарите се бяха струпали зяпачи, протягайки шии, за да виждат по-ясно сцената на чуждото нещастие.

Обзет от ужасно предчувствие, Тони излезе от колата. Мирисът на дим нахлу в ноздрите му, тежък и лют. Той тръгна към средата на улицата, зави отново и затича, видял пламъците, издигнали се към небето, и струите вода, насочени към тях. Очите му сълзяха от дима, но въпреки това можеше да види ясно къде е пожарът. Продължи да тича, по бузите му се стичаха сълзи, опитваше се да крещи, но от устата му не излизаше звук.

Нечие едро тяло препречи пътя му, някой го притисна здраво към себе си.

— Тони — каза Амброуз. — Съжалявам.

Тони изръмжа, оголвайки зъби в примитивна гримаса.

— Не ми мина през шибания ум — произнесе той с усилие, хлипайки. — Не ми мина през шибания ум — блъсна глава в рамото на Амброуз. — Безполезно копеле! — изплака той. — Не можах да помогна на Карол, не можах да помогна и на себе си, от мене няма никаква шибана полза за когото и да било.

Пола седеше приведена над чашата с кафе от болничния автомат, треперейки от шока. Кевин седеше на пода в ъгъла на чакалнята за близки на болните, обвил коленете си с ръце, и се взираше упорито в грубата тъкан на мокета.

— Не мога да престана да мисля, че аз щях да бъда на нейно място — произнесе Пола, докато зъбите й тракаха.

— Не, Карол е трябвало да бъде на нейно място — каза Кевин с тих и суров глас. — Предвидил го е за нея. Котката е нейна, апартаментът е неин. Джако Ванс отново нанася удар. Господи!

— Знам, че е било предвидено за Карол. Но аз трябваше да поема удара вместо нея, не Крис.

— Как мислиш, дали от това на Карол щеше да й олекне? — попита Кевин. — Тя държи еднакво и на нея, и на теб. Обича всички нас. Също както и ние я обичаме. Единственият човек, който носи вина за случилото се, е Ванс.

— Няма да казваме на Карол, нали?

— Не бихме могли да пазим подобно нещо в тайна от нея. Няма как да не научи. Ще има материали във всички медии.

— Блейк каза, че засега ще го представят като нещастен случай. Няма да се споменава Ванс. На Карол й без това й е достатъчно трудно да се справя с мисълта за онова, което стана с Майкъл и Луси. По-добре да научи по-късно за това…