Вэл Макдермид - Разплата

Но Устър бе и мястото, където той бе намерил душевен покой. Не можеше да си го обясни, но беше факт, че къщата, която Едмънд Артър Блайт му бе завещал, пропъждаше постоянната тревожност, която го гризеше открай време. Никъде преди той не се бе чувствал у дома. Това нямаше никакво логично обяснение. Действително, Блайт бе негов биологичен баща, но двамата изобщо не се бяха срещали. Никога не бяха разговаряли. Първото им пряко общуване се състоя след смъртта на Блайт, който бе оставил за Тони освен завещаното състояние и едно писмо.

Първият порив на Тони бе да игнорира всичко, свързано с човека, който бе изоставил него и майка му още преди неговото раждане. Макар да беше достатъчно обективен, за да съзнава, че повечето хора биха се възползвали от всяка възможност да избягат от Ванеса. Беше си го казвал много преди да се запознае с обстоятелствата, довели Блайт до решението да си тръгне.

И тогава бе отишъл да огледа сам къщата. На пръв поглед това не бе къща, която сам би избрал. Архитектурният стил не криеше особена привлекателност за него. Мебелировката беше удобна и подхождаше на общия стил на къщата, което означаваше, че беше старомодна от негова гледна точка. Градината беше проектирана старателно и проектът беше изпълнен до съвършенство следователно поддръжката й беше изцяло извън възможностите на човек, който ползваше на всеки две седмици услугите на озеленителска фирма за косенето на миниатюрната морава пред къщата си.

Въпреки всичко това той бе почувствал как в тази къща го обгръща чувство за сигурност. Някъде дълбоко в себе си бе в състояние да разбере това усещане. Струваше му се нелогично и същевременно напълно обяснимо. Затова именно тази вечер, след като бе разкъсана връзката, около която досега се въртеше животът му, той искаше да отиде на това място, където се бе почувствал най-незасегнат от минали травми.

Затова седна зад волана и потегли. Нямаше как да избяга от мислите, които се въртяха в главата му. Карол беше права. Той бе човекът, от когото се очакваше да предвижда подобни неща. А не можеше и да се каже, че са му липсвали необходимите данни. В паметта му се бяха вдълбали примерите за стореното от Ванс в миналото. При него коренът на серийните убийства не беше сексуално желание — причината беше отмъщение, той си отмъщаваше на хората, изплъзнали се от неговия контрол, отмъщаваше си за бъдещето, което бе изгубил. И тогава, както и сега, отмъщението му беше непряко. Когато най-сетне бе заловен и мотивите за престъпленията му бяха разкрити, друг човек трябваше да понесе тежестта на неговата вина — жена, която бе убедена, че ако не бе провалила плановете му за бъдещето, той не би започнал да убива. Тя, разбира се, не беше права.

Ванс беше психопат; рано или късно винаги щеше да се стигне до момент, когато околният свят нямаше да се подчини на волята му и той щеше да реши проблема си с безогледно насилие.

Знаейки всичко това. Тони трябваше да успее да прецени как Ванс ще запланува отмъщението си. В неговите очи Тони, няколко служители на криминалната полиция и бившата му жена бяха провалили живота му. Беше му се наложило да живее с тази мисъл. Всеки ден в затвора го бе преследвал споменът за начина на живот, който бе загубил. Затова, за да бъде отмъщението му адекватно, редно бе и враговете му да живеят с мисълта за претърпяна загуба. Око за око, зъб за зъб. Сега вече нямаше да мине ден, в който Карол да не се огъва под времето на ужасната вина за смъртта на брат си. За Ванс уравнението беше ясно: Майкъл и Луси бяха загинали заради онова, което Карол бе причинила на него. Когато тя го арестува, Ванс направи първата стъпка по пътя, който го отдалечаваше от живота, който му харесваше. Сега първата стъпка по пътя на разплатата бе да унищожи хора, които Карол обичаше.

Откога ли Ванс подготвяше отмъщението си? По всичко личеше, че подготовката е била в ход от месеци, ако не и от години. Първото изискване е било да си създаде име на образцов затворник. А това сигурно не е било лесно за затворник, чиито престъпления бяха вдигнали толкова шум. С тормоза над такива хора останалите затворници печелеха уважението на своите съкилийници. Да не забравяме и естеството на престъпленията му. Отвличане, изнасилване и убийства на момичета в училищна възраст — това граничеше с педофилия. За да преодолее такива препятствия Ванс е трябвало да разгърне целия си чар, да не говорим пък че трябва да е изхарчил доста пари — и в затвора, и вън от него.