Вэл Макдермид - Разплата

Разбира се, за него парите открай време не бяха проблем.

Състоянието на Ванс бе придобито по законен път, затова властите бяха безсилни да попречат на неговия финансов екип от момчета–чудо да изпълняват всякакви фокуси с парите му. Докато гражданските искове срещу Ванс успеят да си проправят път в съдилищата, огромната част от състоянието му беше прибрана на сигурно място в някое офшорно убежище. Единствената му собственост в Обединеното кралство оставаше онзи бивш параклис в Нортъмбърланд, където бе държал отвлечените момичета и ги бе оставял да умрат. В крайна сметка параклисът бе продаден на някакъв канадец, любител на ужасите, който не се притесняваше от зловещата история на сградата. Сумата от продажбата бе разпределена между близките на убитите, но това бе като ухапване на бълха, ако се вземеха предвид средствата, които Ванс бе успял да изнесе от страната.

Така че, когато са му трябвали пари за подкупи или умилостивяване на съкилийници, сигурно са се намерили и канали, по които тези пари са стигнали там, където е било нужно. Това беше очевидният отговор на въпроса как така Ванс е оцелял в затвора, как е успял да си откупи време и пространство, за да изиграе ролята на образцов затворник. Което пък на свой ред го е поставило в позицията, необходима му за да може да манипулира успешно един психолог, за да бъде преместен в отделението за групова терапия.

Тони съжали, че никой не си бе дал труда да го уведомява за подвизите на Ванс в затвора. Ако бе узнал навреме всички тези неща, той би направил и невъзможното, за да върнат Ванс на предишното му място, сред редовите обитатели на затвора. Тони бе твърдо убеден, че всеки има право да се опита да изкупи стореното. Но условията за това изкупление не бяха някаква константа. Те се променяха в зависимост от конкретната личност; хора като Ванс бяха просто прекалено опасни, за да им бъде даден втори шанс на свобода.

И тъй, докато се бе занимавал с цялото това планиране в затвора, Ванс бе подготвял и всичко, което е щяло да му бъде необходимо навън. Може би, за да разбере как да го спре, Тони трябваше да прецени какво му е било необходимо да организира още преди самото си бягство. Както вече бяха говорили с Амброуз, очевидният проводник за осъществяването на всички намерения на Ванс беше Тери Гейтс.

Като начало, Ванс се е нуждаел от място, където да отседне. Тери Гейтс не е можел да го подслони в дома си или на някакво място, свързано с търговията му — такъв ход би бил прекалено очевиден. Следователно бе намерил нещо друго. Къща — не апартамент, защото Ванс би трябвало да може да се прибира и да напуска жилището колкото може по-незабелязано. Тази къща не би трябвало да се намира на някоя градска улица — на такива места все още имаше много любопитни, а имаше и достатъчно хора, добре запознати с културата на близкото минало, които биха могли да го разпознаят, припомняйки си появите му по телевизията. Къщата не можеше да бъде и в село, където всичко живо щеше да знае кога влиза и кога излиза от дома си. Вероятно се намираше в някой от новите комплекси в предградията — така наречените „спални“, в които никой не познаваше съседите си и никой не се интересуваше от онова, което се случваше зад затворените врати на другите къщи. Вероятно Тери бе подставеният човек, ходил на огледи и купил собствеността — бил е фасадата, зад която са се криели парите на Ванс. Следователно щеше да се наложи да се поровят и да открият каква дейност е развивал Тери в това отношение.

Следващият въпрос бе към коя част на страната би се насочил Ванс. Основните му мишени бяха Тони, Карол и Мики, бившата му съпруга — следователно Брадфийлд или Херефоршиър. На втора линия сред мишените му се нареждаха останалите ченгета — а те бяха съответно пак в Брадфийлд, в Лондон, Глазгоу и Уинчестър. Тони си каза, че Ванс най-вероятно би избягвал Лондон, точно защото ченгетата щяха да решат, че ще се насочи към място, което познава добре. Прехвърляйки всички възможни плюсове и минуси, той предположи, че Ванс се укрива някъде на север. Някъде близо до Брадфийлд, но не в самия град. На място в близост до летище, така че, когато настъпеше моментът да напусне страната, това да може да стане бързо и без усложнения.

Тони не се съмняваше, че Ванс се кани да заживее в чужбина. Не би се опитал да заживее нов живот на този малък, пренаселен остров, където голяма част от населението помнеше добре външния му вид. В такъв случай той трябва да си беше осигурил поне една друга, нова идентичност. Каза си, че трябва да не забравя да помоли Амброуз да се обади на всички летища и да предупреди служителите да обръщат специално внимание на всички пасажери с изкуствени ръце. Цялата тази електроника в модерната протеза на Ванс направо би изкъртила всеки детектор за метали. Ванс бе влязъл в затвора преди 11–ти септември; сигурно не знаеше колко по-строги са станали мерките за сигурност по летищата след тази дата и това можеше да се окаже неговата ахилесова пета.