Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

— Последните две години Тамбур ръководеше тайна операция в три от големите жилищни комплекси в Анакостия. Прибирал е половината от задържаната дрога, предимно фенциклидин, кокаин и екстази. Препродавал ги е чрез мрежа от улични дилъри в Мериленд и Вирджиния.

— Може би точно затова е бил тук — добави Пъркинс и поклати глава. — Намерили са кокаин в багажника му.

Три думи проблеснаха в съзнанието ми: Лисици в кокошарника.

За по-малко от минута Тамбур стремглаво се приближи до профила на снайперистките жертви.

В същото време обаче той не беше публична личност. Името му не присъстваше във водещите вестникарски заглавия — поне до този момент, — а това го отличаваше от останалите жертви.

Ключова фигура? Не можех да бъда сигурен, ала не можех и да се отърся от усещането, че тук имаше нещо гнило.

— Искам да наложа информационно затъмнение за полицейските радиостанции относно всичко, свързано е този случай — казах на Пъркинс. — Който и да е извършителят, очевидно има някаква вътрешна информация.

— Съгласен съм — отвърна той. — Алекс? — Пъркинс сложи ръка на рамото ми и ме погледна в очите. Неговите изглеждаха напрегнати. А може би и малко отчаяни. — Измъкни ни от тази дяволска каша — каза ми. — Ситуацията е на път да излезе извън контрол.

Ако нашите снайперисти нямаха пръст в това убийство, ситуацията вече беше излязла извън контрол.

Веднага след моето пристигане започнаха да се появяват хора от ФБР. Това определено бе нож с две остриета за мен. Техните оперативни групи по събиране на улики носеха със себе си някои от най-добрите джаджи — но в същото време това означаваше, че поредната среща с Макс Сийгъл нямаше да ми се размине.

Както и очаквах, двамата с него почти опряхме чела над трупа на Нелсън Тамбур.

— Изходната рана си я бива! — отбеляза Сийгъл, нахлувайки в личното ми въздушно пространство с обичайната си деликатност. — Чух, че не му е била чиста работата. Вярно ли е? Така или иначе ще разбера.

Игнорирах въпроса му и отговорих на онзи, който би трябвало да зададе.

— Далекобойно оръжие, със сигурност. Няма никакво оцветяване. А като се вземе предвид положението на тялото, изстрелите са дошли някъде оттам, предполагам.

Точно срещу нас, на около 250 метра от брега, се виждаха лъчите на прожекторите, които шареха по храсталаците на остров Рузвелт. Два наши екипа работеха там в опит да открият гилзи, отпечатъци от подметки или каквото и да било друго.

— Каза изстрели , в множествено число? — попита Сийгъл.

— Точно така. — Посочих към възвишението зад лобното място на Тамбур. От земята стърчаха четири жълти флагчета, по едно за всеки от откритите досега куршуми.

— Три неуспешни изстрела от общо четири — въздъхнах аз. — Не съм сигурен, че си имаме работа със същия стрелец.

Сийгъл огледа няколко пъти разстоянието от реката до тялото на Тамбур.

— Може да са стреляли от някоя лодка. Днес има вълнение. Това би могло да обясни неточните изстрели.

— В открита вода няма възможност за прикритие — казах — и рискът от свидетели е много по-голям. Освен това те винаги стрелят точно. Един-единствен смъртоносен изстрел, поне досега.

— Мотото на снайпериста — каза Сийгъл.

— Мисля, че за тях е въпрос на чест. Чисто технически работата им е безупречна. Допреди този случай.

— Значи с по-вероятно да имаме още един луд с далекобойна снайперистка пушка, който се размотава наоколо?

Вече усещах надигащото се високомерие в гласа му. Започваше се. Отново!

— Твоето управление не работеше ли точно върху тази възможност? — казах. — Това ми каза Пател на срещата, която ти пропусна.

— Ясно. — Сийгъл се отпусна обратно на петите си. — А ти работиш ли върху някакви свои теории напоследък, или просто ти е достатъчно онова, което ти подават наготово?

Предположих, че се чувства застрашен от мен и ме провокира, с цел да изляза от рамките на доброто професионално поведение. Очаквах подобна тактика, затова просто млъкнах и насочих вниманието си върху терена около трупа на Тамбур.

Когато стана ясно, че нямам намерение да отговарям, той опита отново, но от друг ъгъл.

— Знаеш ли, възможно е тези да са просто дяволски добри — небрежно подхвърли той. — Основи на тероризма: най-добрият начин да изпреварваш полицията, е да бъдеш непредсказуем. Това е приемлива версия за този случай, нали?

— Не изключвам абсолютно нищо — отвърнах аз, без да се обръщам.