Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

— Казвам само, че би било малко странно, ако не е различен, това е всичко. Аз не знам каква е мотивацията на стрелеца. Колкото до самото оръжие, мога да кажа, че някои възможности са по-вероятни от други.

— Кои например? — попитах.

Тя веднага ги издекламира.

— М-24, „Ремингтън-700“, TRG-42, PGM-338. Това са едни от най-често употребяваните военни пушки. — После ме погледна право в очите и се усмихна мрачно. — Има и още една. „Бор“. Чувал ли си за нея?

— А трябва ли? — попитах.

— Не е задължително — каза тя и продължи да ме гледа втренчено. — Просто казвам, че би било много странно съвпадение. Модел 338 на тази пушка се нарича „Алекс“.

Кайл Крейг не свали глуповатата усмивка от лицето си — от лицето на Макс Сийгъл — по целия път до Втора улица. Просто не можеше да се контролира. През цялата си кариера и всички свързани с нея превъплъщения никога не се бе забавлявал толкова, колкото тази вечер.

Заслужени аплодисменти получаваше агент Джъргър за това, че схвана връзката с модел „Алекс“, и то толкова бързо!

Може би Бюрото в крайна сметка все още разполагаше с някой и друг остър нож в чекмеджето. Тези тайнствени малки улики бяха станали нещо като негов отличителен белег, но да присъства лично, когато някоя от тях бива открита? Уникална тръпка, меко казано. Тотално размазване.

Ала това беше просто прелюдия. Онази малка драма край реката бе само първата част от бързия двоен удар, който никой не очакваше — а когато го нанесеше, никой нямаше да го усети по-силно от Алекс.

Приготви се, приятелю. Идва!

Кайл затвори входната врата след себе си и погледна часовника. Беше само дванайсет и половина. Слънцето нямаше да изгрее скоро. Все още разполагаше с много време, за да довърши планираното.

Кайл Крейг отключи вратата на мазето и слезе по тясното стълбище до работилницата под къщата. Помещението със стени от шлакобетон не приличаше много на бърлогата на баща му с ламперия от орехово дърво, триметрова камина и дървени стълби на колелца, но вършеше почти същата работа. Широката двойна врата в дъното му позволи да внесе предишния ден нов фризер, тип „ракла“. Той се приближи до него и отвори капака.

Вътре кротичко спеше агент Пател. В общи линии изглеждаше като себе си, само дето се бе вкочанила, но тя и приживе си беше кораво момиче.

— Готова ли си за смяна на пейзажа, скъпа моя?

Той я взе на ръце, положи я върху застлания на пода плътен найлон, за да се отпусне малко, и се залови с другите си задачи. Това го подсети за не толкова скъпата му, но отдавна покойна майка Мириам, която сутрин оставяше замразените пържоли на кухненския плот, за да се отпуснат, преди да ги сготви за вечеря. Ето че в крайна сметка бе научил нещо полезно от нея.

След това се зае със стените. До старите снимки бяха залепени десетки нови — резултат от няколко умопомрачителни дни допълнително наблюдение над Крос. Досадна част от целия процес до момента, но усилията определено си струваха.

Ето ги Алекс Крос и Джон Сампсън, работещи по онзи великолепно заплетен случай на площад „Франклин“.

А ето го и Алекс със сина си Али и майката Кристин, която предизвика немалка суматоха с появата си.

Вече нищо от това не му трябваше — всяка снимка, всяка карта, всяка вестникарска изрезка, която бе запазил от пристигането си във Вашингтон. Знаеше ги наизуст. Дошъл бе моментът да изтрие подробностите от главата си и да полети!

Навремето Кайл щеше да иска — не, не просто да иска, а да изпитва потребност — да планира всичко това до най-малката подробност. Ала вече не беше така. Сега възможностите просто стояха пред очите му и само чакаха да бъдат грабнати.

Може би последната част от повествованието щеше да звучи така: Алекс се събужда на пода в банята. Ножът е все още в ръката му. Той става, замаян и объркан, и влиза в спалнята, за да открие Бри, изкормена в собственото им легло. Когато хуква да провери дали децата са добре, намира в същото състояние и тях, и бабата. Алекс не помни нищичко, не помни дори как се е прибрал у дома същата нощ. Година-две по-късно той вече ще знае всичко за неповторимия ад на затвора с максимално строг режим, гниейки в собствената си невинност, докато стените на килията го притискат все повече и повече с всеки изминал ден.

А може би — не.

Може би Кайл щеше да очисти Алекс окончателно, веднъж завинаги. Добрите стари методи за измъчване и убийство — да не говорим за уникалната възможност да наблюдава Крос, докато умира — също криеха собствен чар.