Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

Ала Мич сякаш не го слушаше. Седеше, прегърбен и напрегнат, докато бавно напредваха в колоната автомобили.

И тогава внезапно попита:

— А откъде всъщност дойдоха парите за гориво. Дени? И онзи плик за Алиша? Изобщо не ми е ясно как плащаме за тези неща…

Дени скръцна със зъби. Едно от най-характерните неща за Мич бе това, че обикновено не разпитваше.

— Знаеш какво се е случило с любопитната котка, нали, Мичи? Мъртва е. Мъртва. Ти просто се фокусирай върху големите неща, всичко останало остави на мен. Включително и това.

Вече се намираха точно пред контролно-пропускателния пункт и някакъв полицай с размерите на баскетболист им махна да се придвижат напред.

— Свидетелство за правоуправление и документите на автомобила, ако обичате.

Дени бръкна в жабката и му ги подаде, без да трепне. Това бе предимството да работиш за точните хора. Дени Хумболт имаше досие, чисто като момина сълза. Дори глобите му за неправилно паркиране изчезваха от регистрите като дим.

— Какво се е случило, господин полицай? — попита той. — Изглежда сериозно.

Ченгето отговори на въпроса му с въпрос, докато погледът му шареше по купчината боклуци на задната седалка.

— Откъде идвате вие, двамата?

— Джонсънбърг, Пенсилвания — каза Дени. — Там със сигурност няма да ви хареса, между другото. Грозна дупка.

— Колко време отсъствахте от града?

— Само днес. Тръгнахме сутринта. Подозирам, че няма да отговорите на въпроса ми, а?

— Точно така. — Полицаят върна документите и махна с ръка. — Можете да продължите.

Щом потеглиха, Мич отлепи ръце от коленете си и въздъхна с облекчение.

— На косъм бяхме — каза. — Това копеле подозираше нещо.

— Нищо подобно, Мичи — възрази Дени. — Нищо подобно. И той е като всички останали — никой не подозира нищо. Нищичко.

Не след дълго попаднаха на новинарска емисия по радиото. Носеше се упорита мълва, че снайперистът — вашингтонският патриот — е атакувал отново. Застрелян бе полицай, чието име не се съобщаваше.

Естествено, след моста „Рузвелт“ имаше цяла върволица полицейски коли, паркирани от лявата страна на „Рок Крийк Паркуей“. Дени нададе радостен вик.

— Я гледай, свинско събрание! Коледа май подрани тази година.

— Какви ги приказваш, Дени? — Мич все още изглеждаше леко стъписан от полицейската проверка.

— Мъртвото ченге, човече! Не чу ли? — каза Дени. — Всичко се развива точно така, както се надявахме. Току-що се сдобихме с имитатор!

Нелсън Тамбур бе застрелян малко преди смрачаваме, на тревата на безстопанствената земя между „Рок Крийк Паркуей“ и реката. До моето пристигане магистралата вече бе затворена — от „Кей стрийт“ чак до „Кенеди Сентър“. Паркирах възможно най-близо до мястото и извървях пеша останалата част от разстоянието.

Тамбур бе детектив от Отдела за наркотици и специални разследвания. Не го познавах лично, но това не превръщаше случая в по-малък кошмар. Вашингтонската полиция току-що бе изгубила един от своите, и то по много ужасен начин. Детектив Тамбур беше открит прострелян с едрокалибрен куршум, преминал през главата му и отнесъл половината му череп.

Беше вече тъмно, но няколко мощни прожектора осветяваха местопрестъплението като футболен стадион. В единия край стърчаха две шатри — едната служеше за команден център, а другата — за съхраняване на веществените доказателства далеч от зрителното поле на досадните новинарски хеликоптери, кръжащи над главите ни.

Освен това имаше катери на пристанищната полиция във водата — за да държат туристическите плавателни съдове далеч от брега. Навсякъде имаше и хора от ръководния състав.

Още щом ме видя, Пъркинс веднага ме повика с жест. Стоеше встрани от суматохата и си шушукаше с помощник-директорите на Отдела за борба е наркотиците и на Следствената служба, както и с някаква жена, която не познавах.

— Алекс, това е Пени Зиглър от Министерството на вътрешните работи — каза той и стомахът ми се сви на топка. Министерството на вътрешните работи?

— Има ли нещо, което трябва да знам? — попитах.

— Има — отвърна Зиглър. Лицето й изглеждаше напрегнато, също като нашите. Мъртвите ченгета имат склонността да обръщат всичко с главата надолу.

— През последния месец детектив Тамбур бе неоткриваем — каза тя. — По-късно тази седмица смятахме да повдигнем обвинение срещу него.

— Какво обвинение? — попитах.

Тя погледна към Пъркинс и изчака одобрителното му кимване, преди да продължи.