Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

Но най-важното, дами и господа : това бе дългоочакваният момент, когато, ако имаше късмет, Алекс Крос и Макс Сийгъл най-после щяха да се срещнат.

Бях вкъщи, когато ми съобщиха за следващата простреляна жертва в „Удли Парк“.

— Детектив Крос? Обажда се старши полицай Ед Флайхман от Второ районно. При нас стана много неприятно. По всяка вероятност е дело на снайперист.

— Коя е жертвата? — попитах.

— Мел Длоухи, сър. Точно затова ви се обаждам. Вписва се идеално в модела на вашия случай.

Понастоящем Длоухи бе пуснат под гаранция, но продължаваше да е в центъра на един от най-големите вътрешни данъчни скандали в американската история. Според обвиненията срещу него Мел Длоухи използвал служебното си положение в Областното данъчно управление, за да прехвърля десетки милиони от доларите на данъкоплатците на себе си, на семейството и на приятелите си, обикновено чрез нетърговски детски благотворителни фондации, които всъщност не съществували.

Поредната снайперистка атака срещу поредния злодей, набелязан директно от водещите вестникарски заглавия — вече имахме шаблон.

Освен това случаят току-що се бе издигнал до ново ниво. Бях сигурен, че щяха да ни го поверят от самото начало. Като ще е цирк, поне да е моят цирк.

— Къде се намираш? — попитах.

— На Тридесет и втора, пресечка е на „Кливланд авеню“, сър. Познавате ли района?

— Да.

Второ районно бе единственото управление в града с нула убийства през последната календарна година. Толкова по въпроса за статистиката. Вече усещах нарастващата паника в квартала.

— Смъртта на жертвата потвърдена ли е?

— Да, сър.

— И къщата е чиста?

— Направихме бърз оглед, а госпожа Длоухи вече е при нас. Мога да поискам разрешение за обиск, ако желаете.

— Не, ако вътре има хора, искам да ги изведете. Свържи се с Мобилната криминална лаборатория. Могат да започнат да снимат, но никой да не докосва нищо, преди да дойда аз. Имате ли някаква представа откъде са дошли изстрелите?

— Или от задния двор, или от съседния имот зад него. Там не живее никой — каза Флайхман.

— Добре. Поставете команден пост на улицата — не в двора, сержант. Искам да има полицаи на входната и на задната врата, плюс още един пред съседната къща. Ако някой иска да влезе в която и да било от двете, първо трябва да поиска разрешение от вас — а отговорът ще е отрицателен. Поне докато не се появя аз. Този случай принадлежи на Вашингтонската полиция, а аз представлявам техния отдел „Убийства“. Ще дойдат хора и от ФБР, и от оперативно-тактическите групи, а може би дори и моят началник. Той живее доста по-близо до мястото от мен. Кажи му да ми звънне, ако иска.

— Нещо друго, детективе? — Флайхман звучеше леко объркан. Не че го обвинявам. Повечето полицаи от Второ районно не са свикнали да се сблъскват с подобни случаи.

— Да, говори с всички, които се отзоват на сигнала преди мен. Не искам никакво плямпане пред медиите или съседите — нито дума . Що се отнася до твоите хора — не знаят нищо, не са видели нищо. Просто блокирайте достъпа до местопрестъплението и изчакайте, докато дойда.

— Ще се опитам — каза той.

— Не, сержант. Просто го направете. Доверете ми се, достъпът до района трябва да е блокиран.

За нещастие, журналистите вече щъкаха като обезумели наоколо, когато пристигнах. Десетки камери се бореха за видимост към къщата с бяла каменна фасада, собственост на Мел и Нина Длоухи — както отпред, до бариерите, поставени по нареждане на старши полицай Ед Флайхман, така и от другата страна, на Тридесет и първа улица, където бе изпратен отделен патрул, за да попречи на хората да нахлуят през задния вход, както със сигурност биха направили.

Повечето от другите наблюдатели просто свръщаха по пресечката от „Кливланд авеню“ от чисто любопитство. Съседите стояха по домовете си. Виждах силуетите им зад прозорците, докато шофирах по улицата. Подписах се, че съм пристигнал на местопрестъплението, и незабавно организирах обходна група, която да се заеме да разпитва съседите.

Сампсън пристигна направо от някакво университетско събитие в Джорджтаун, където жена му — Били, преподаваше акушерство.

— Не искам да кажа, че се радвам на случилото се — каза той, — но колко вино и сирене може да се погълне в рамките на един човешки живот, по дяволите?

Започнахме от всекидневната, където според сведенията семейство Длоухи са гледали епизод от сериала „Разобличаване“. Телевизорът все още работеше и — по ирония на съдбата — излъчваше новинарска емисия с репортаж на живо пред същата тази къща.