Майкл Коннелли - Боговете на вината

Мислих дълго, опитвах се да подредя парчетата и да проумея ходовете на Фългони.

— Видял си името на Марко, но той се включва чак след ареста, чак след като местните ченгета са намерили кокаина и оръжието — обобщих аз. — Ако Марко е стоял зад всичко това, е трябвало да разбереш как пистолетът се е озовал там, за да може да бъде намерен при ареста.

Фългони кимна.

— Точно така. Затова отидох при Хектор и му казах, че оръжието не е подхвърлено от местните ченгета. Ами ако вече е било под матрака, оставено там по-рано от някой друг? Питах го кой е идвал при него от настаняването му в хотела до ареста. Това са четири дни. Накарах го да направи списък с имената на хората, които са го посещавали в стаята през това време.

— Глория Дейтън.

— Да, спряхме се на нея. Но тя не е единствената, която е била в тази стая. Там е ходила поне още една проститутка, братът на Хектор и още двама други. За щастие не трябваше да проверяваме камериерките, защото през цялото време Хектор бил държал табелата „не ме безпокойте“ на вратата. Но се спряхме на Глория, защото накарах един приятел да провери всички имена в компютърната система на полицията и — бинго! Оказа се, че е била арестувана един ден преди да приберат Мойя.

Кимнах. Беше логично. И аз бих се спрял на Глория. Освен това знаех какъв би бил следващият ми ход.

— Как я откри? Тя е била сменила името си. Напуснала е града и после се е върнала.

— По интернет. Тези момичета си сменят имената, адресите, но това няма значение. Бизнесът им се гради на външния им вид. Младият Слай намери снимката й отпреди осем години, когато е арестувана за притежание на наркотици и проституция. След това прегледа в интернет сайтовете на компаньонките. И я намери. Беше си променила прическата, но почти нищо друго. Разпечата снимките и ми ги донесе. Хектор потвърди.

Бях изненадан. Слай младши всъщност бе свършил нещо, което бе помогнало много на разследването.

— И след това, разбира се, си накарал Младши да я призове.

Казах го, все едно следващият ход се подразбира.

— Да, пратихме й призовка. Искахме да протоколираме показанията й.

— Кой й занесе призовката? Валенцуела?

— Не знам. Някой, когото Слай младши е наел.

Наведох се през масата и започнах да нажежавам обстановката, като му задавах въпроси бързо един след друг.

— Снимана ли е, за да се докаже, че призовката е предадена?

Фългони сви рамене все едно не знае и не го интересува.

— Снимана ли е?

— Виж, не знам. Аз бях тук, Холър, какво толкова…

— Ако има снимка, искам да я имам. Кажи на сина си.

— Добре, добре.

— Кога й прати призовката?

— Не знам точната дата. По някое време миналата година. Очевидно преди сводникът й да я убие.

Наведох се още повече през масата.

— Колко време преди да бъде убита?

— Мисля, че седмица.

Стоварих юмрука си върху масата.

— Не е убита от сводника си.

Посочих го с пръст.

— Заради теб е убита. Заради теб и сина ти. Някой е разбрал за призовката. И не е искал тя да говори.

Фългони започна да клати глава още преди да довърша последното изречение.

— Първо — кой е този някой?

— Марко от Междуведомствения отдел. Мислиш ли, че биха рискували това да се разчуе? Особено ако подхвърлянето на огнестрелно оръжие е редовна практика на отдела. Помисли си за всички репутации, кариери и дела, които биха били застрашени. Не мислиш ли, че това е мотив за убийство? Не мислиш ли, че биха рискували да премахнат една проститутка, стига да запазят операцията си в тайна?

Фългони вдигна ръка, за да ме прекъсне.

— Виж, Холър, не съм глупав. Знаех рисковете. Призовката беше засекретена. Марко е нямало как да разбере за нея.

— И само след седмица тя е убита, а ти решаваш, че убиецът е сводникът й и всичко това е съвпадение?

— Помислих си същото, което и полицията. И което синът ми ми прочете от вестниците. Че сводникът й я е убил и сме пропуснали възможността да я накараме да помогне на Мойя.

Поклатих глава.

— Глупости. Знаел си. Бил си наясно, че ти си задвижил нещата. Колко дни преди да даде показания е била убита?

— Не знам. Не бях насрочил…

— Пак ми говориш глупости! Знаел си. Колко дни?

— Четири, но това няма значение. Призовката беше засекретена. Само тя и ние знаехме за нея, никой друг.

Кимнах.

— Да, само тя и вие. И какво очаквахте, че няма да каже на никой друг? Или няма да се обади на Джими Марко, за когото е донасяла информация, за да го пита какво да направи?