Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Този беше голям — каза спокойно. — Вероятно днес са пуснали Б2. Стелта.

Ама разбира се. Сега си спомних за близката авиобаза. Опитах се да се успокоя и да се върна към работата. Бележникът ми беше на масата пред мен. Бях си записал някои въпроси и подсказки, докато чаках Фългони. Исках да започна от самото начало и да задам важните въпроси чак след като увлека Фългони в разговора.

— Разкажи ми за Мойя. Искам да знам как и кога започна всичко това.

— Ами доколкото знам, аз съм един от двамата разжалвани адвокати тук. Другият е участвал в някаква банкова измама в Сан Диего. Както и да е, на това място бързо се разчува какво си правил в цивилния живот и хората започват да идват при теб. Отначало за общи съвети и препоръки. След това когато се нуждаят от помощ за някоя жалба. Говоря ти за мъже, които са тук толкова дълго, че са зарязани от адвокатите си, защото са изчерпали всички възможности за обжалване. Но те не искат да се предадат.

— Ясно.

— Е, Хектор е един от тях. Дойде при мен, каза ми, че държавата не е играла честно с него и че иска да знае какво още може да се направи. Работата е там, че никой не му е повярвал. Собствените му адвокати не са му повярвали и доколкото знам дори не са пратили детектив да проучи случая.

— Говориш за подхвърленото от Агенцията за борба с наркотиците оръжие в стаята му, за да се увеличи присъдата му?

— Да, и то да се увеличи така, че да го затворят до живот. Не говоря за прашеца в стаята. За това той признава без проблем. Но каза, че пистолетът не е бил негов, и се оказва, че го твърди още от първия ден, но никой не иска да го чуе. Е, аз го чух. Искам да кажа — какво друго ми остава тук, освен да изслушвам хората.

— Ясно.

— И така се започна. Синът ми подаде жалбата и ето ни тук.

— Нека се върнем преди младият Слай да подаде жалбата за лично изслушване пред съда за отмяна на присъдата. Да се върнем към миналата година. Виж, опитвам се да си наредя пъзела. Мойя ти е казал, че оръжието е било подхвърлено. А каза ли ти, че го е подхвърлила Глория Дейтън?

— Не, каза, че са го направили ченгетата. Арестуван е от лосанджелиската полиция след като ти си сключил сделка с прокуратурата. Забрави ли? Само че той не е знаел години наред за тази сделка — докато аз не му казах. Всичко, което е знаел по онова време, е, че лосанджелиски полицаи влетяват през вратата му със заповед за арест на беглец от закона. Намират кокаина в бюрото и огнестрелното оръжие под матрака. Онази щуротия за беглец от закона е за да няма съдебни заседатели. Тя е нищо в сравнение с доказателствата, които вече са натрупали. Намират в стаята около петдесет грама кокаин и оръжието. И след това идват федералните и напомпват случая, а процесът отива във федерален съд, където раздават награди за цялостно творчество. Удобно, а?

— Да, всичко това го знам. Говоря ти за оръжието. Опитвам се да разбера как си стигнал от неговия разказ до Глория Дейтън. В жалбата се казва, че Глория е подхвърлила оръжието.

— Много просто. Зададох правилните въпроси, след това отстъпих две крачки и видях голямата картина. И това се случи след като повярвах на Хектор Мойя. Както вече ти казах, никой преди не му бе повярвал. Но той дойде при мен и каза: да, кокаинът в стаята беше мой и ще лежа за него. Но не и пистолетът. Запитах се — защо ще отрича едното, а ще потвърждава за другото, освен ако не казва истината?

Можех да измисля няколко причини някой да постъпи точно по този начин — да излъже за едно, а да каже истината за друго — но реших засега да си ги запазя за себе си.

— Е? Глория?

— Да, Глория. Ами Хектор каза, че оръжието е подхвърлено. Някога работех по дело с утежняващи вината обстоятелства — притежание на оръжие. Същата работа, само че Агенцията за борба с наркотиците се занимаваше със случая от самото начало. Без местни ченгета. Агентите арестували моя човек, като го примамили с фалшиво предложение за сделка. Той ми се кълнеше, че е не носил оръжие, когато отишъл да сключва сделката. Отначало не му вярвах — кой ще отиде да купува кило кокаин с двайсет и пет бона в куфарче и няма да си носи пистолет? Но след това се поразрових.

— И си доказал, че оръжието е подхвърлено, за да се увеличи присъдата?

Фългони се намръщи и поклати глава.

— Всъщност така и не успях да го докажа. И моят човек получи тежка присъда. Но отделът, който бе извършил ареста, се казваше Междуведомствен отдел за борба с картелите или нещо подобно. Беше под шапката на Агенцията за борба с наркотиците и се ръководеше от агент Джими Марко. Същият, който е напомпал делото на Мойя. Та когато името му изскочи, си казах, че тук има нещо. За втори път го виждах в подобен случай. Казах си, че няма дим без огън.