Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Да, снимаха ме. Както и цялата стая. Унижиха ме. Накараха ме да си сваля дрехите, за да ме обискират. И човекът с камерата беше там.

Това събуди любопитството ми. Имали са видеозапис, но не са го използвали по време на процеса. Защо? Какво е имало на него, та не са рискували да го покажат на съдебните заседатели? Унижението на Хектор Мойя? Вероятно. Но може и да е било нещо друго.

Пак си отбелязах нещо в бележника и продължих със следващото, което исках да знам.

— Бил ли си някога в Ногалес, Аризона?

— Не, никога.

— Сигурен ли си? Никога в живота си?

— Никога.

Според показанията на Марко в съда той получил доклад от Бюрото по алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви, който показвал произхода на оръжието — пистолет „Гардиън“ 25-и калибър, произведен от „Норт Американ Армс“. Закупен първоначално в Колорадо от някой си Бъдуин Дел, който го продал на оръжейно изложение в Ногалес пет седмици преди да бъде намерен в хотелската стая на Мойя. Дел нямал федерално разрешително за търговия с оръжие, затова му позволили да продаде пистолета без проверка и изчаквателен период. При сделка в брой се изисква само представяне на документ за самоличност. Агент на Бюрото по алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви, прикрепен към Междуведомствения отдел, бил изпратен до Литълтън, Колорадо, за да разпита Дел и да му покаже снимки за разпознаване. Дел посочил снимката на Хектор Мойя и го идентифицирал като клиента, който купил от него пистолета в Ногалес. Разписката, която дал, била на името на Рейналдо Санте, което било едно от имената в многото фалшиви документи за самоличност, намерени у Мойя при ареста.

Дел се бе оказал ключов свидетел на процеса, защото бе свързал Мойя с пистолета и фалшивите документи, намерени у него. Мойя заявил, че и личната карта е подхвърлена от полицията, но това сигурно бе прозвучало пресилено на съдебните заседатели.

Но след като вече знаех, че Глори Дейс и Трина Трикс са били информатори на агента, оглавяващ Междуведомствения отдел за борба с картелите, изобщо не ми се струваше пресилено.

— Хектор, трябва да знам нещо. Не ме лъжи, защото смятам, че истината всъщност ще ти помогне.

— Питай.

— Фалшивата лична карта на името на Рейналдо Санте. Пред съда си казал, че оръжието и картата са подхвърлени в стаята от ченгетата. Но това не е вярно, нали?

Той помисли малко и кимна.

— Личната карта е моя. Но не и оръжието.

И аз кимнах. Така си и мислех.

— И си използвал тази лична карта при предишни пътувания до Лос Анджелис, нали?

— Да.

— По време на тези пътувания, когато си отсядал в хотел под името Рейналдо Санте, Глори Дейс и Трина Трикс идвали ли са в стаята ти?

— Да.

Записах си това. Адреналинът се разливаше по цялата ми кръвоносна система. Вече виждах ясно накъде да поведа случая на Ла Кос, както и този на Мойя. Бях на път да открия нещо.

— Добре — казах. — Хектор, дотук всичко върви добре. Мисля, че можем да свършим работа с тази информация.

— Какво друго искаш да знаеш?

— Засега — нищо. Но пак ще идвам при теб. Днес исках най-вече съдействието ти и да разбера дали можем да работим заедно. Имам нужда да свидетелстваш по делото на другия ми клиент. Там ще съберем показания, които ще ти помогнат в твоята жалба. Единият случай ще помогне на другия. Разбираш ли?

— Разбирам.

— И не е проблем да свидетелстваш? Хората ти ще разберат какво правиш?

— Ще ги накарам да разберат.

— Тогава всичко е наред. И накрая един съвет относно Силвестър Фългони.

— Силвестри ли?

— Добре, нека е Силвестри. Той някога беше много добър адвокат, но вече не е адвокат. Затова не забравяй, че думите ти пред него не са така защитени както думите ти пред мен. Бъди по-кратък с него. Ясно? Внимавай.

Той кимна.

— Добре. И като стана въпрос, за да е всичко между мен и теб законно, трябва да подпишеш пълномощно, което ми дава право да те представлявам.

Бях подготвил документа, държах го сгънат по дължина във вътрешния джоб на сакото си. Подадох му го през масата заедно с писалка и той го подписа.

— Добре, сега вече мисля, че приключихме — казах аз. — Пази се, Хектор.

— И ти, Мигел.

Качих се в линкълна и казах на Ърл да кара обратно към града.

— Как мина, шефе?

— Ърл, знаеш, че съм ходил при най-различни хора в най-различни затвори, но не съм убеден, че съм имал по-добро свиждане.

— Това е добре.

— Да, наистина е добре.

Отворих списъка с контакти в телефона си и отидох на буквата В. Фернандо Валенцуела може и да не ми беше вече на бързо избиране, но бях сигурен, че още пазя номера му. Избрах го и се зачудих дали ще вдигне, като види името ми. Тъкмо се канех да затворя, преди да бъда прехвърлен на гласова поща, когато той най-накрая вдигна.