Майкл Коннелли - Боговете на вината

Да, съдия Легоу допусна проклетия видеозапис като доказателство и в деня преди да започне подборът на съдебните заседатели отхвърли молбата ми той да бъде оттеглен с единствения коментар, че защитата не е успяла да докаже, че полицаите са използвали принуждение или са действали недобросъвестно по време на разговора. Решението й не беше неочаквано и аз предпочетох да го погледна откъм добрата му страна: вече имах първото солидно основание за обжалване, ако присъдата се окажеше не в полза на клиента ми.

Чрез видеозаписа Форсайт даде на съдебните заседатели мотив и възможност, като използва собствените думи на обвиняемия. В многото процеси, на които се бях явявал през почти двайсет и пет годишната си адвокатска практика, се бях убедил, че най-трудно се премахват щетите, предизвикани от собствените думи на обвиняемите. Такъв беше и този случай. Съдебните заседатели винаги искат да чуят обвиняемия, независимо дали на живо в съда, или на запис — видео или аудио. През инстинктивното тълкуване на гласа и личността формираме преценката си за другите. Нищо не е по-силно от това. Нито пръстови отпечатъци, ДНК проби, показания на очевидци. Форсайт запрати само един фалцов удар срещу мен, но той беше добър. Последният му свидетел беше друг клиент на Ла Кос, който той бе менажирал и обслужвал по интернет. Прокурорът твърдеше, че той се е свързал с него предния ден, чак след като разбрал за процеса от вестника. Протестирах срещу това да му бъде позволено да свидетелства, като обвиних прокуратурата в протакане, но без резултат. Легоу каза, че показания за предишни престъпни деяния са допустими, и позволи на Форсайт да го призове.

Брайън Гудрич — Бранди беше дребен, не по-висок от метър и шейсет. Носеше тесни избелени дънки и лавандулова тениска. Заяви, че е травестит, който работил като ескорт и бил менажиран от Андре ла Кос. Каза, че Андре веднъж го душил, докато не изпаднал в безсъзнание, защото го заподозрял, че крие пари от него. Когато Гудрич се свестил, бил вързан с белезници за кол, който тръгвал от пода и стигал до тавана на всекидневната му, и гледал безпомощно как Ла Кос претърсва дома му за липсващия кеш. Бранди вкара обичайния драматизъм — просълзен разказ как се е страхувал за живота си и е извадил късмет, че е останал жив.

Наведох се към Андре, усмихнах му се и поклатих глава, сякаш този свидетел е просто досада, за която дори не си струва да се говори сериозно. Но това, което му прошепнах, не беше толкова оптимистично.

— Искам веднага да ми кажеш това наистина ли се е случило? И не ме лъжи, Андре.

Той се поколеба, след това се наведе към мен и ми отговори шепнешком.

— Преувеличава. Вързах го с белезници за кола във всекидневната му, за да мога да претърся. Но не съм го душил. Хванах го за гушата само веднъж, за да ме погледне в очите и да ми отговори на въпросите. Не е изпадал в безсъзнание и дори не съм му оставил синина. Същата вечер отиде на работа.

— Не се отказал от теб и не е отишъл при друг?

— Не се отказа цели шест месеца след това. Докато не си намери чичко паричко.

Отдръпнах се от Андре и изчаках Форсайт да довърши разпита. Когато дойде моят ред, зададох няколко въпроса, с които се надявах да напомня на съдебните заседатели, че Бранди е проститутка и че не е докладвал за това животозастрашаващо събитие в полицията.

— В коя болница отидохте, за да ви лекуват шията? — попитах.

— Не съм ходил в болница — отвърна той.

— Разбирам. Значи подезичната ви кост не е била счупена, както е станало с жертвата по това дело?

— Не знам какви точно са нараняванията в този случай.

— Разбира се, че не знаете. Но твърдите, че обвиняемият ви е душил, докато сте изпаднали в безсъзнание, а пък не сте се оплакали в полицията, нито сте потърсили медицинска помощ.

— Просто се радвах, че съм останал жив.

— И сте отишли на работа, нали?

— Не разбирам въпроса.

— Отишли сте на работа като ескорт същата вечер след като твърдите, че сте били между живота и смъртта. Така ли е?

— Не си спомням.

— Ако извадя счетоводните документи на господин Ла Кос, в които е отразена работата ви като проститутка, дали това ще ви помогне да си спомните?

— Ако същата вечер съм работил, то е било само защото той ме е накарал и ме е заплашвал.

— Добре, да се върнем на инцидента, който твърдите, че се е случил. С една или с две ръце ви стисна обвиняемият?

— С две ръце.

— Вие сте голям мъж, не се ли защитихте?

— Опитах се, но той е по-едър от мен.