Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Казахте, че когато сте дошли в съзнание, сте били вързан за кол. А къде бяхте, когато твърдите, че ви е душил, докато припаднете?

— Той ме хвана изотзад веднага щом го пуснах в апартамента си.

— Значи ви е душил изотзад?

— Да, нещо такова.

— Как така „нещо такова“? Души ли ви, или не?

— Уви ръка около шията ми изотзад и стисна, а аз опитах да се освободя, защото щеше да ме убие. Но след това припаднах.

— Тогава защо току-що казахте, че ви е душил с две ръце?

— Ами защото така беше.

Оставих съдебните заседатели да преценят сами. Смятах, че успешно съм дискредитирал достоверността на показанията на Гудрич на няколко места. Реших, че трябва да се оттегля, докато имам предимство, и стрелях за последен път напосоки. Беше изчислен риск, тъй като се основаваше на вярата ми, че доброволните свидетели обикновено искат нещо в замяна. В този случай Гудрич очевидно желаеше да си отмъсти, но подозирах, че има и още нещо.

— Господин Гудрич, в момента имате ли повдигнати някакви обвинения в престъпление, провинение или нарушение на обществения ред? Каквото и да е?

За частица от секундата погледът на Гудрич се стрелна към масата на прокурора.

— В окръг Лос Анджелис ли? Не.

— А в някой друг окръг, господин Гудрич?

Гудрич неохотно призна, че има обвинение за склоняване към проституция в Ориндж Каунти, но отрече, че свидетелства, за да получи помощ по него.

— Нямам повече въпроси — казах аз и гласът ми бе пропит с презрение.

Форсайт се опита да замаже нещата, като започна да уверява, че не е давал никакви обещания на Гудрич да му помогне в Ориндж Каунти.

След това на Гудрич му позволиха да стане от свидетелската банка. Бях нанесъл няколко добри удара, но белята вече беше направена. Чрез свидетеля прокуратурата добави и склонност към подобно поведение към солидните колони на мотива и възможността, които вече бяха побити. Така тезата на Форсайт беше завършена и той приключи с излагането й в 16 часа в петък, като ми гарантира уикенд с неспокоен сън и паническа подготовка.

Вече беше понеделник и скоро щеше да ми дойде редът да застана пред съдебните заседатели. Задачата ми беше ясна. Да срутя направеното от Форсайт. Да променя гледните точки на дванайсетимата заседатели. При предишни процеси крайната ми цел бе да променя мнението поне на един. В повечето случаи блокирането на решението на съдебните заседатели е почти толкова изгодно, колкото оправдателна присъда. Прокуратурата често избира да започне повторен процес и да смекчи обвинението. Делото става като болно куче, което трябва да бъде приспано възможно най-бързо и най-безболезнено. В окопа на защитата това се смята за победа. Но не и този път. Не и с Андре ла Кос. Бях убеден, че клиентът ми си има много грехове, но не е убиец. Бях сигурен, че е невинен по това обвинение, и затова имах нужда всичките дванайсет бога на вината да ми се усмихнат в деня на присъдата.

Седях на адвокатската банка и чаках приставите да доведат Ла Кос от ареста. Всички в съдебната зала бяхме предупредени, че бусът, който го кара от мъжкия централен затвор, закъснява заради задръстване. След като обвиняемият пристигнеше, съдията щеше да излезе от покоите си и да даде думата на защитата да изложи тезата си.

Запълвах си времето, като четях записките, които си бях набелязал за встъпителната реч. Бях решил да се възползвам от правото си да се обърна към съдебните заседатели в самото начало, преди да представя доказателствата си. Това крие риск, защото означава, че може да минат дни, преди те да чуят някакъв контрааргумент на хипотезата на обвинението и да видят някакви улики.

Форсайт бе произнесъл встъпителната си реч преди дванайсет дни. Беше минало толкова много време, че тезата на обвинението изглеждаше дълбоко и необратимо вкоренена в съзнанието на дванайсетимата. Но на мен ми се струваше, че съдебните заседатели вече умират да чуят нещо от защитата, да им се представи отговор на твърденията на Форсайт, на видеозаписа, на научните и материалните доказателства. И щяха да го получат точно днес.

Най-накрая в девет и четирийсет вкараха Ла Кос в залата. Обърнах се и видях как приставите го водят към адвокатската банка, свалят веригата от краката му и го слагат да седне до мен. Бе облечен с втория костюм, който му бях занесъл. Исках когато започнем да излагаме тезата на защитата, той да изглежда различно от предишната седмица. Двата костюма бяха купени на промоция на цената на един от магазин за мъжка мода. Лорна ги избра, след като прегледа гардероба на Ла Кос и не намери нищо представително и консервативно, което да му придаде деловия вид, който исках да има в съдебната зала. Но и новите костюми не можеха да скрият лошото му физическо състояние. Приличаше на човек в последен стадий на нелечим рак. Отслабването му бе излязло от контрол през шестте месеца, откакто бе зад решетките. Беше изпит, с петна по ръцете и шията, дължащи се на алергичната му реакция към праха за пране в затвора. Позата му беше като на старец. Налагаше се непрекъснато да му напомням да се изправи, защото съдебните заседатели го гледат.