Майкл Коннелли - Боговете на вината

Легоу — доволна от предложеното й лесно решение на ситуацията — каза:

— Добре. Ще решим това утре сутринта. Господин Форсайт, дотогава имате време да прегледате списъка и да си подготвите отговора.

— Благодаря ви, Ваша Чест.

Легоу повика съдебните заседатели. Останах прав и си препрочетох записките, докато заседателите се настаняваха по местата си и съдията им обясняваше, че сега ще произнеса пред тях встъпителната си реч. Припомни им, че това, което ще кажа, не би трябвало да се приема като доказателство, и след това ми даде думата. Отдалечих се от адвокатската банка, като оставих записките си на нея. Никога не ползвам нещо написано, когато се обръщам директно към съдебните заседатели, и през цялото време ги гледам в очите.

Съдията бе разпоредила, че по време на встъпителните си речи адвокатът и прокурорът имат право да застанат в пространството пред съдебните заседатели. Юристите наричат това кладенеца на залата, но аз винаги съм го приемал като територия на доказването. И нямам предвид улики, а доказване пред заседателите, демонстрация на каузата, зад която заставаш. Първо трябва да спечелиш уважението им, ако изобщо искаш да се надяваш да ги убедиш в тезата си. Трябва да проявиш страст и да не се извиняваш, че защитаваш обвинения.

Първият съдебен заседател, чийто поглед срещнах, беше номер 4. Малъри Гладуел, на двайсет и осем години, редактор в киностудио. Работата й бе да анализира сценарии и да преценява дали стават за откупване и реализация. Още щом я видях по време на процедурите по подбора, разбрах, че я искам за съдебен заседател. Трябваха ми познанията й в разказването на истории и логиката. Исках заседателите накрая да предпочетат моята теза пред тази на Форсайт и инстинктите ми подсказваха, че Малъри Гладуел би могла да е тази, която да ги поведе натам.

По време на представянето на обвинението през цялото време не свалях очи от Малъри. Наблюдавах всички съдебни заседатели, опитвах се да разчета израженията им, да разбера кои показания и доказателства им правят най-силно впечатление, към какво са скептични, какво ги ядосва и т.н. Но за мен Малъри беше алфата. Предполагах, че уменията й да разбива сюжетите на съставните им части биха я направили важен глас, ако не и най-важният, при обсъждането на присъдата. Тя можеше да стане моя Хамелински ловец на плъхове, затова бе първата, която погледнах в очите; щеше да бъде и последната. Исках да я спечеля за каузата на защитата.

Фактът, че тя също ме погледна в очите и не извърна поглед, беше ясен сигнал, че инстинктите не са ме излъгали.

— Госпожи и господа — започнах, — не мисля, че тук се нуждаем от въведение. Процесът вече започна и съм сигурен, че всички знаем кой кой е. Затова ще бъда съвсем кратък, за да се захванем с най-важното по делото. С истината за това какво се е случило с Глория Дейтън.

Докато говорех, несъзнателно пристъпих две крачки напред, разперих ръце и ги сложих върху преградата, която ме отделяше от съдебните заседатели. Наведох се напред и се опитах да превърна общуването между един мъж и дванайсет непознати в толкова интимен акт, колкото срещата със свещеник или равин. Исках всеки един от тях да си мисли, че говоря само на него.

— Знаете, че адвокатите си имат жаргон за всичко, включително и за съдебните заседатели. Наричаме ви богове на вината. И не от неуважение към религията ви. А защото вие сте точно това. Боговете на вината. Седите тук и решавате кой е виновен и кой не. Кой да бъде пуснат на свобода и кой не. Това е възвишено, но и тежко бреме. За да вземете такова трудно решение, трябва да знаете всички факти. Трябва да имате цялата истинска история. Трябва и да получите и правилното й тълкуване.

Погледнах право към Малъри Гладуел. Вдигнах ръце от преградата и отстъпих назад, за да обхвана всичките дванайсет души и двете резерви. Докато говорех, небрежно се преместих надясно, за да може повечето съдебни заседатели да ме виждат вляво.

— Моля ви през следващите няколко дни или седмица да обърнете сериозно внимание на тезата на защитата. Досега чухте само едната страна на историята.

Предстои ви да чуете и другата. Ще видите, че в този случай имаме две жертви. Глория Дейтън, разбира се, е едната. Но същото важи и за Андре ла Кос. Също като Глория той е манипулиран и използван. Тя е убита, а Андре е накиснат да поеме вината.

Направих съвсем кратка, но многозначителна пауза.

— Реалистично погледнато, моята задача е да посея семената на съмнението в умовете ви. Ако имате разумни съмнения относно вината на Андре, то вашата работа е да го обявите за невинен. Но през следващите няколко дни аз ще отида отвъд тази задача и вие ще ме придружите в това пътуване. Ще разберете, че Андре е напълно невинен. И също така ще научите кой всъщност е извършил това ужасно престъпление.