Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Добре, в работата си на призовкар имахте ли контакти с жертвата по това дело — Глория Дейтън?

Валенцуела се намръщи. Смятах, че въпросът е ясен, но той тръгна да отговаря заобиколно.

— Ами… да, но по онова време не го знаех. Имам предвид, че името й не беше Глория Дейтън единствения път, когато съм контактувал с нея, нали разбирате.

— Имате предвид, че е използвала друго име?

— Да. Името на призовката, която й предадох, беше Жизел Далинджър. На нея дадох документа.

— Добре, и кога беше това?

— В понеделник, пети ноември, шест часа и шест минути вечерта във фоайето на блока й на „Франклин“.

— Съобщавате много точно времето и мястото. Как е възможно да сте толкова сигурен?

— Защото документирам всяко предаване на призовка, в случай че някой не се яви в съда или за да даде писмени показания. След това мога кажа на съдията или на адвоката — виж, всичко е тук, призовката е предадена и човекът трябва да дойде. Показвам им документирането, на което са отбелязани часът и датата.

— Правите снимка?

— Да.

— Значи сте снимали Жизел Далинджър, след като сте й връчили призовката на пети ноември миналата година?

— Точно така.

Извадих копие от снимката, направена от Валенцуела на Жизел (Глория), на хартия с размери 20×25 см с отбелязани дата и час и помолих съдията да приеме първото веществено доказателство на защитата. Форсайт възрази снимката да се ползва като доказателство и бе готов да спори, че Валенцуела е връчил призовка на Глория Дейтън. Но аз се борих за нея, защото исках съдебните заседатели да я видят. Съдията зае моята позиция и аз предадох снимката на заседателите, за да я разгледат. Това бе най-важното, което исках да постигна, изправяйки Валенцуела на свидетелската банка. Снимката беше ключова, защото правеше нещо повече от това да удостовери думите на Валенцуела. На нея бе уловен страхът в очите на Глория, който трябваше да се види и да не се обсъжда. Фотографията бе направена точно когато тя бе вдигнала поглед, след като бе прочела призовката. Видяла е името на Мойя и веднага е била обзета от страх. Исках заседателите да видят това изражение и сами да решат, че е страх, без аз или някой свидетел да им го казва.

— Господин Валенцуела, от чие име връчихте призовката? — попитах аз.

— Работех за адвокат на име Силвестър Фългони младши — отвърна той.

Почти очаквах да прибави онази шега за „Фългони, който мамата ще ви разгони“, но за щастие той я спести на заседателите. Може би най-накрая започваше да схваща как трябва да се държи един свидетел.

— И по кое дело бе издадена тази призовка?

— Мойя срещу Ролинс. Осъден наркодилър на име Хектор Мойя се опитваше да…

Форсайт възрази и поиска разрешение да отиде до катедрата на съдията. Очевидно не искаше съдебните заседатели да чуят това, което имаше да казва Валенцуела. Съдията ни махна да се приближим. Заговорихме шепнешком.

— Ваша Чест, каква е целта на всичко това? — попита Форсайт. — Господин Холър се опитва да отклони делото за убийство и да ни въвлече в друг, напълно различен процес. Въздържах се да протестирам, но сега… трябва да спрем това.

Забелязах употребата на първо лице множествено число, сякаш той и съдията споделяха отговорността да ме държат под контрол.

— Ваша Чест — казах аз, — господин Форсайт иска да ме спре, защото знае много добре каква е целта ми и е напълно наясно, че тя ще преобърне цялата му обвинителна теза. Делото, по което Глория Дейтън е получила призовка, е извънредно уместно за споменаване по този случай и в този процес и цялата теза на защитата е построена върху това. Моля ви да ме оставите да продължа и скоро ще разберете защо прокуратурата иска да ме блокира.

— Извънредно ли, господин Холър?

— Да, Ваша Чест, извънредно.

Тя помисли малко и кимна.

— Отхвърля се. Можете да продължите, господин Холър, но по-бързо.

Върнахме се на местата си и аз зададох последния си въпрос към Валенцуела още веднъж:

— Както вече казах — Мойя срещу Ролинс. Ролинс е директор на затвора във Викторвил, където Мойя лежи някъде от около седем-осем години. Опитва се да излезе оттам, като твърди, че Агенцията за борба с наркотиците го е накиснала, като е подхвърлила…

Форсайт отново протестира, което май раздразни съдията. Той поиска още веднъж да се приближи към катедрата, но Легоу отказа и Форсайт трябваше да изложи възраженията си пред цялата зала.

— Доколкото ми е известно, Ваша Чест, свидетелят не е юрист, но дава юридическо тълкувание на жалба за лично явяване в съда за искане на отмяна на присъдата и се кани да ни съобщи като факти обвинения от едно дело. Всички знаем, че в едно дело всеки може да каже всичко. Това, че е казано, не означава…