Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Добре, господин Форсайт — каза съдия Легоу. — Мисля, че изяснихте възраженията си пред съдебните заседатели.

Вече ми се искаше да му бяха разрешили да се доближи до съдийската катедра. Форсайт умело използва правото си на възражение, за да подкопае показанията на Валенцуела още преди той да ги е изрекъл. Припомни на заседателите навреме, че „Мойя срещу Ролинс“ е просто дело, в което се съдържат обвинения, а не доказани факти.

— Ще отхвърля възраженията и ще оставя свидетеля да довърши отговора си — каза Легоу.

Подканих Валенцуела да отговори отново и той обобщи обвиненията в жалбата на Мойя — че оръжието, заради което е осъден до живот, е подхвърлено от Агенцията за борба с наркотиците.

— Благодаря — казах аз, когато отговорът най-накрая влезе в протокола. — Какво направихте, след като връчихте призовката на Жизел Далинджър?

Валенцуела изглеждаше объркан от въпроса.

— Аз, ъъъ… Ами май казах на господин Фългони, че съм свършил работата — отвърна той.

— А след това виждали ли сте пак госпожица Далинджър?

— Не. Това беше единственият път.

— Кога чухте пак за нея след пети ноември миналата година?

— Сигурно седмица по-късно, когато разбрах, че е убита.

— Как разбрахте?

— Господин Фългони ми каза.

— Научихте ли нещо друго за смъртта й?

— Ами да, четох във вестниците и видях, че са арестували някакъв човек.

— Говорите за ареста на Андре ла Кос, който е обвинен в убийството й?

— Да, имаше го във вестниците.

— И как реагирахте на новината, след като я прочетохте?

— Изпитах облекчение, защото това значеше, че ние нямаме нищо общо.

— Какво…

Форсайт отново възрази, като каза, че това няма връзка с делото. Аз оспорих твърдението му, като заявих, че реакцията на Валенцуела към новините за убийството и ареста имат връзка, защото тезата на защитата е изградена върху факта, че призовката, връчена на Глория Дейтън, е мотивът за убийството й. Легоу ме остави да продължа, тъй като щяла да отсъди дали има връзка след като свидетелят приключи с показанията си. Това беше победа с едно наум за мен. Дори по-късно да извадеше отговорите на Валенцуела от протокола, съдията нямаше да може да ги изтрие от спомените на дванайсетимата съдебни заседатели.

— Продължете, господин Валенцуела — казах. — Кажете на съдебните заседатели защо изпитахте облекчение, когато чухте, че господин Ла Кос е арестуван за убийството.

— Ами защото това означаваше, че няма нищо общо с другото нещо. Нали се сещате, със случая на Мойя.

— А защо изобщо се притеснявахте за това?

— Защото Хектор Мойя е човек от наркокартел и си мислех, нали се сещате, че…

— Май тук ще трябва да прекъсна свидетеля — каза Легоу. — Влизаме в област извън неговите познания. Задайте друг въпрос, господин Холър.

Само че аз нямах повече въпроси. Въпреки недодяланото си поведение Валенцуела се оказа отличен свидетел и бях доволен от начина, по който протече всичко. Дадох думата на Форсайт за въпроси, но той бе достатъчно умен, за да пропусне. Нямаше кой знае какво да измъкне от разпита на Валенцуела, без някой от тях да повтори някое твърдение, което бе в угода на тезата на защитата.

— Нямам въпроси, Ваша Чест — каза той.

Съдията освободи Валенцуела и той излезе от залата. Легоу ми каза да повикам следващия си свидетел.

— Ваша Чест — започнах аз, — може би сега е подходящ момент да прекъснем за обяд.

— Наистина ли, господин Холър? — попита Легоу. — И защо? Часовникът показва дванайсет без двайсет.

— Ами, госпожо, следващият ми свидетел още не е дошъл и ако сега направим обедна почивка, съм сигурен, че с него ще започнем следобедното заседание.

— Добре. Съдебните заседатели са свободни до един часа.

Докато те излизаха от залата, аз се върнах на адвокатската банка и започнах да си събирам книжата. Знаех, че не бива да оставям нищо там по време на обедната почивка. В мига, в който вратата се затвори зад последния заседател, прогърмя гласът на съдията:

— Господин Холър.

Вдигнах очи.

— Да, Ваша Чест.

— Господин Холър, дали ще ви хареса да обядвате заедно с клиента си в ареста?

Усмихнах се, защото не се сещах да съм извършил някакво нарушение.

— Нямам нищо против компанията му, но сандвичите със сирене не са сред кулинарните ми фаворити, Ваша…

— Смятайте се за предупреден, господин Холър. Никога не предлагайте обедна или каквато и да е друга почивка пред моите съдебни заседатели, ясно ли е?