Майкл Коннелли - Боговете на вината

Отне ми почти половин час, но накрая се върнах пак на това защо Глори Дейс — за която вече бяхме установили, че е Глория Дейтън — би подхвърлила пистолет в стаята на Мойя. Форсайт отново протестира, като каза, че основанията, които току-що съм дал, не са достатъчни, но съдията се съгласи с мен и отхвърли възраженията му.

— На основание на фактите, до които стигнахме по време на разследването, смятаме, че Глория Дейтън е била информатор на Агенцията за борба с наркотиците и е подхвърлила оръжието по заповед на човека от агенцията, който е отговарял за нея.

Ето. Вече го имаше в протокола. Крайъгълният камък на защитата. Хвърлих поглед към Форсайт. Той си записваше гневно нещо в бележника, без да вдига глава. Вероятно дори не искаше да вижда как са реагирали съдебните заседатели.

— И кой е човекът от агенцията, който е отговарял за нея? — попитах аз.

— Агент на име Джеймс Марко — отвърна Фългони.

Сведох очи и се направих, че си проверявам записките, за да може съдебните заседатели да запомнят добре името Джеймс Марко.

— Господин Холър? — подкани ме съдията. — Задайте следващия си въпрос.

Погледнах Фългони и се зачудих накъде да тръгна, след като името на Марко вече бе произнесено пред съдебните заседатели.

— Господин Холър! — подкани ме пак съдията.

— Да, Ваша Чест — отвърнах бързо. — Господин Фългони, откъде научихте името на Джеймс Марко като предполагаемия отговорник за Глория Дейтън от Агенцията за борба с наркотиците?

— От Трина Рафърти. Тя каза, че и двете с Глория са работили като информаторки на Марко.

— Трина Рафърти каза ли ви дали Марко я е карал да подхвърли пистолета в хотелската стая на господин Мойя?

Преди Фългони да отговори, Форсайт гневно възрази, като нарече цялата посока на разговора като „той каза, тя каза“. Съдията прие, без да изслуша аргументите ми. Помолих за разрешение да се доближа до катедрата и съдията неохотно ни даде знак да отидем при нея. Веднага минах на въпроса.

— Ваша Чест, защитата се чувства притисната. Съдът прие възражение срещу свидетелство, основаващо се на цитиране на думи на трети лица. Това не ми оставя друга възможност освен да поискам агент Марко да свидетелства. Както знаете, той беше в първоначалния списък със свидетелите, представен на съда преди четири дни. Само че не успяхме да му връчим призовка, нито лично, нито чрез Агенцията за борба с наркотиците.

Легоу сви рамене.

— И какво искате от съда? Да приеме свидетелство, основаващо се на цитиране на думи на трети лица? Няма да стане, господин Холър.

Започнах да кимам още преди тя да довърши.

— Знам, госпожо. Но си мислех, че съдебна заповед от вас с благословията на обвинението може да докара агент Марко в залата.

Легоу погледна Форсайт и вдигна вежди. Сега топката беше у прокурора.

— Ваша Чест, с радост бих се съгласил да подкрепя такава заповед — каза той. — Но той само ще дойде в залата, за да отрече тези невероятни обвинения. Ще бъде думата на уважаван агент срещу думата на една курва и аз…

— Господин Форсайт! — прекъсна го съдията. Гласът й бе станал по-силен от шепот. — Моля, покажете малко повече уважение и приличие в моята съдебна зала.

— Извинявайте, Ваша Чест — каза бързо Форсайт. — Проститутка. Искам да кажа, че накрая всичко ще се сведе до думата на агента срещу думата на проститутката и при това положение обвинението не би имало никакви притеснения.

— Много добре, да продължим — каза съдията. — Ще дам почивка петнайсет минути по-рано, за да обмислим съдебната заповед.

Върнахме се на местата си и аз погледнах към Фългони, който ме чакаше на свидетелската банка. Досега бе изглеждал спокоен и овладян. Смятах да променя това и да го запратя в посока, която не бяхме обсъждали и репетирали в дните преди процеса.

— Господин Фългони — започнах аз, — каква част от хипотезата за подхвърленото оръжие Глория Дейтън потвърди пред вас?

— Никаква — каза Фългони. — Пратих й призовка да даде писмени показания, но тя бе убита преди да говоря с нея.

Кимнах и сведох очи към записките си.

— И откога сте адвокат?

Тази рязка промяна на посоката изненада младия Слай.

— Ами… следващия месец ще станат две години и половина.

— И сте участвали и преди в съдебен процес?

— Имате предвид — в съда?

За малко да се изсмея на глас. Ако Фългони не беше мой свидетел, бих могъл да го унищожа с този отговор. Но сега ситуацията беше такава, че ми трябваше полумъртъв, преди да приключа с разпита.