Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Да, в съда — казах сухо.

— Никога досега. Но познавам адвокати, които казват, че целта е да стоиш далеч от съда и да се погрижиш да не се стига до съд.

— От моята гледна точка в момента това не е лош съвет, господин Фългони. Можете ли да кажете на съдебните заседатели как вие само две години след като сте завършили право, без никога да сте влизали в съдебна зала, се озовавате с клиент като Хектор Мойя?

Фългони кимна.

— Бях му препоръчан.

— От кого?

— Всъщност от баща ми.

— И как се случи това?

Фългони ми хвърли поглед, който изтълкувах като предупреждение, че минавам отвъд граница, която предварително сме се разбрали, че няма да прекрачваме. Аз му върнах поглед, с който му казвах: „Ами лошо, Фългони, лошо. Под клетва си. Мой си“. Трябваше да му подскажа отговора.

— Моля, кажете на съдебните заседатели как баща ви ви е препоръчал на господин Мойя.

— Ами баща ми е в същия федерален затвор, в който е и Хектор. Познават се и той го прати при мен.

— Добре, значи поехте случая две години след като сте завършили право и подадохте жалба господин Мойя да се яви лично в съда, за да бъде изслушано искането му за отмяна на присъдата, прав ли съм?

— Да.

— Защото оръжието, заради което е осъден до живот, е подхвърлено.

— Да.

— И смятахте, че е подхвърлено от Глория Дейтън?

— Точно така.

— Защото така ви е казала Трина Трикс?

— Правилно.

— И преди да подадете жалбата, прочетохте ли протоколите от процеса срещу господин Мойя от две хиляди и шеста година?

— Повечето от тях, да.

— А този от произнасянето на присъдата, когато съдията го праща в затвора до живот?

— Да.

Помолих съдията да ми позволи да представя на свидетеля документ, който заведох като веществено доказателство номер 2 — протокол от съдебно заседание на 4 ноември 2006 г., на което е произнесена присъдата на Хектор Мойя.

Съдията одобри и аз пристъпих към Фългони, за да му дам документа. Вече беше отгърнат на страница с подчертани пасажи, които го помолих да прочете на съдебните заседатели.

— Какво е това, господин Фългони?

— Протоколът от заседанието на федералния съд, на което е произнесена присъдата. Това са коментарите на съдията.

— Това ли четохте, когато се подготвяхте да внесете жалбата от името на господин Мойя?

— Да.

— Добре. Как се казва съдията?

— Лиса Бас.

— Бихте ли прочели на съдебните заседатели подчертаните думи на съдия Бас?

Фългони се наведе и започна да чете.

— „Господин Мойя, представените факти за вас са отвратителни. Целият ви живот е пълен с престъпления, заемали сте висок пост в зловещия картел Синалоа. Вие сте хладнокръвен и агресивен човек и сте изгубили всякакъв човешки облик. Вие продавате смърт. Вие сте смъртта. И имам късмета днес да ви осъдя на доживотен затвор. Ще ми се да мога да направя повече. Честно казано, ще ми се да сте подсъден за престъпление, наказуемо със смъртна присъда, защото бих ви я дала.“

Спря да чете. Коментарите на съдията продължаваха, но ми се стори, че съдебните заседатели получиха достатъчно добра представа за общия им дух.

— Добре, значи прочетохте протокола от произнасянето на присъдата миналата година, докато се готвехте да подадете жалбата, така ли?

— Да.

— Значи докато сте подготвяли призовката на Глория Дейтън, сте били наясно с миналото на господин Мойя?

— Да.

— Тогава, господин Фългони, макар да сте млад и неопитен адвокат, не ви ли мина през ума, че може да е опасно да призовете Глория Дейтън да даде показания, при които вие без съмнение ще я питате дали е подхвърлила оръжие в хотелската стая на Хектор Мойя?

— Опасност от кого?

— Аз задавам въпросите, господин Фългони. Така става на истински процес.

Откъм мястото на съдебните заседатели се чу приглушен смях, но аз се направих, че не съм го чул.

— Господин Фългони, нима не сте разбирали, че като пратите призовка на Глория Дейтън и я назовете по име като лицето, което е подхвърлило оръжие в хотелската стая на Хектор Мойя, вие я поставяте в голяма опасност?

— Затова засекретих призовката. Тя не беше публична информация. Никой не знаеше.

— Ами клиентът ви? Той знаеше ли?

— Не съм му казал.

— Казахте ли на баща си, който е в същия затвор, в който е и Мойя?

— Но това е нелогично. Той не би могъл да я убие.

— Кой не би могъл?

— Хектор Мойя.

— Господин Фългони, трябва да отговаряте на въпросите, които ви задавам. Така няма да става объркване. Казахте ли на баща си, че сте идентифицирали жената, която според вас е подхвърлила оръжието в стаята на господин Мойя и че тя е Глория Дейтън?