Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Поканих Ърл да се присъедини към нас. Той ще поеме по-активна роля в някои от делата, като разследване и разговори. Ще продължи да кара линкълна, но има и други умения и възнамерявам да ги използвам за благото на клиентите ни.

Кимнах на Ърл и чак тогава се сетих, че не бях споменал за повишението му пред Сиско. Но на Сиско не му личеше да е изненадан и си дадох сметка, че съм спасен от Лорна, която е информирала съпруга си за това, което аз съм пропуснал.

Седнах. В средата на масата забелязах малко електронно устройство с три блещукащи зелени светлинки.

— Мики, не искаш ли поничка? — попита Лорна. — Като те гледам, трябва да хапнеш нещо.

— Не точно сега — отвърнах. — Какво е това?

И посочих устройството. Беше правоъгълна черна кутия с размерите на айфон, само че два-три сантиметра по-дебела. И с три антени, закачени в единия край.

Отговори ми Сиско:

— Вече казах на всички — това е блокер Пакуин 7000. Заглушава безжичния интернет, блутута и радиовълните. Никой извън тези стени няма да чуе какво си говорим.

— Да не намери бръмбари?

— След това устройство дори не се налага да търся. Това му е хубавото.

— Ами линкълнът?

— В момента го проверяват едни мои хора. Чакаха те да дойдеш. Ще ти съобщя веднага щом разбера нещо.

Бръкнах в джоба си за ключовете и Сиско каза:

— Нямат нужда от ключовете ти.

Разбира се. Те бяха професионалисти. Все пак извадих ключовете, сложих ги на масата и ги плъзнах към Ърл. През остатъка от деня щеше да кара той.

— Добре, да започваме. Съжалявам, че закъснях. Беше дълга нощ. Знам, че не е извинение, но…

Подкрепих се с още една глътка кафе, което този път влезе по-лесно. Започнах да усещам как кофеинът влиза в кръвообращението ми.

Посочих Пакуин 7000 и казах:

— Съжалявам и за всичките тези джаджи от секретните служби, но смятам, че трябва да сме предпазливи. Вчера се случиха важни неща и ви събрах, защото искам всички да научите за тях.

Сякаш за да подчертае сериозността на встъпителното ми изречение, от горния етаж долетя силен акорд от китара, който ме накара да замръзна. Всички вдигнаха очи към тавана. Звучеше като началото на „Нощ след тежък ден“ и съвпадението не ми убягна.

— А си мислех, че „Бийтълс“ са се разпаднали — казах.

— Разпаднали са се — отвърна Лорна. — И ни обещаха, че няма да има репетиции сутрин.

Чу се още един акорд, а след това зазвучаха импровизации. Някой заби на барабаните, а от чинелите за малко да ми паднат пломбите.

— Сигурно се шегувате — казах аз. — Тези момчета не трябва ли още да си отспиват махмурлука? На мен ми се ще да съм още в леглото.

— Ще се кача — предложи Лорна. — Наистина се ядосах.

— Не. Сиско, ти се качи. Вече знаеш какво се е случило. Искам Лорна да го чуе, пък и ти можеш да постигнеш по-добър резултат горе.

— Веднага.

Сиско излезе, за да отиде на горния етаж. Това бе един от онези редки моменти, в които се радвах, че е дошъл на работа само по тениска, излагайки на показ впечатляващите си бицепси и страховити татуировки. Тениската имаше надпис в чест на 110-ата годишнина на „Харли Дейвидсън“. Смятах, че това ще му помогне да предаде посланието по-ясно.

Под ритъма на барабаните започнах да разказвам. Първо осведомих всички за призовката, която Валенцуела ми бе донесъл предната сутрин, и продължих със случките от деня. Бях по средата, когато отгоре се чу ужасен трясък и Сиско сложи край на репетицията на групата. Завърших с разказ за вечерната среща с Трина Трикс и предположението, че ме следят, подсказано от обаждането на Фългони от затвора.

Никой не ме прекъсна, за да зададе въпрос, макар Дженифър да си записа някои неща. Не знаех дали мълчанието им се дължи на ранния час, на предполагаемата заплаха, че всички сме под наблюдение, или на уменията ми да разказвам увлекателно. Съществуваше и възможността да съм загубил вниманието на всички някъде по завоите на заплетената история.

Сиско се върна непокътнат, седна и ми кимна. Проблемът беше решен.

Обърнах се към останалите.

— Въпроси?

Дженифър вдигна писалката си, сякаш беше в училище, и каза:

— Всъщност имам няколко. Първо, каза, че Силвестър Фългони старши ти се е обадил от затвора във Викторвил в два през нощта. Как е възможно? Не мисля, че дават на затворниците достъп до…

— Не дават — прекъснах я. — Номерът беше скрит, но съм сигурен, че е от мобилен телефон. Вкаран тайно от някой надзирател.

— Може ли да се проследи?

— Не и ако е еднодневка.