Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Добре, да разгледаме случая. Знаем какво има на повърхността. Да слезем по-дълбоко. Първо, трябва да отговорим на въпроса защо. Защо са ме манипулирали преди осем години? Ако вярваме на това, което ни разказват, Марко е отишъл при Глория и й е казал да подхвърли пистолета в хотелската стая на Мойя, за да може, като го арестуват, да го намерят и да го обвинят по състав, за който ще лежи до живот. Добре, това е ясно. Но след това идва трудното.

— Защо Марко просто не го е арестувал, след като пистолетът е бил подхвърлен? — попита Сиско.

Вдигнах пръст.

— Именно! Вместо да поеме по лесния прав път, той пуска в действие стратегия, в която Глория се оставя да я арестуват местните ченгета и след това идва при мен. Дава ми достатъчно информация, за да ми светнат очите и да реша, че мога да сключа споразумение. Отивам да се видя с прокурора и да уговоря сделката. Арестуват Мойя, пистолетът е намерен и останалото е история. Все още не сме отговорили на въпроса: защо е бил целият този зор?

Настъпи мълчание, в което екипът ми осмисляше сложната постановка. Дженифър се обади първа:

— Марко не е искал да го свържат с всичко това. По някаква причина той е трябвало да бъде отстранен и да чака, докато не му предоставят случая. Прокурорът сключва сделката с теб, местната полиция прави ареста и след това се появява Марко с федерална заповед и издухва всички от сцената. Изглежда, че му е паднало от небето, а всъщност той е режисирал всичко.

— Което пак ни връща на въпроса защо — обади се Сиско.

— Точно така — казах аз.

— Дали Марко не е познавал Мойя и не е искал той да знае, че го е накиснал? — попита Дженифър. — Изглежда като да се е скрил зад Глория и теб?

— Може би — отвърнах аз. — Но накрая пак получава случая.

— Ами ако е заради Мойя? — каза Сиско. — Той е човек на картела, а те са най-агресивните хора на планетата. Могат да изтребят цяло село, за да хванат дори само един предател. Затова просто е стоял отстрани и е чакал да му предадат случая прошнурован и подпечатан. Ако Мойя тръгне да търси на кого да отмъщава, нещата спират до Глория.

— Предполагам, че е възможно — съгласих се донякъде. — Но ако Мойя е искал мъст, защо ще чака седем години, за да я убие?

Сиско поклати глава. Не беше убеден. Това му е лошото на брейнсторминга. Много често се озоваваш притиснат в логически ъгъл.

— Може би говорим за две отделни неща — каза Дженифър. — Две събития, разделени от седем години. От една страна, арестът и неизвестната причина, поради която Марко го е режисирал, а от друга — убийството на Глория, което може да е станало по съвсем други причини.

— Връщаш се към тезата, че я е убил нашият клиент? — попитах аз.

— Не, в никакъв случай. Почти съм сигурна, че той е идиотът, когото са накиснали. Просто казвам, че седем години са доста време. Нещата се променят. Ти самият току-що попита защо Мойя ще чака седем години, за да отмъсти. Не мисля, че е направил това. Смъртта на Глория е голяма загуба за него. В неговата жалба за отмяна на присъдата се казва, че пистолетът е подхвърлен в хотелската му стая. Така че той е имал нужда от Глория, за да го докаже. А сега кой му остава? Трина Трикс и нейният разказ от втора ръка. Ще извади късмет, ако успее да я убеди да свидетелства пред апелативния съд.

Взирах се дълго в Дженифър, после започнах бавно да кимам.

— Слушайте децата — казах. — И не го казвам с пренебрежение. Ти си новобранката и мисля, че току-що го закова. Тя е трябвала на Мойя жива. За да разкаже какво е направила.

— А може да не е искала да признае истината и той да я е очистил — предложи Сиско и кимна, за да убеди сам себе си.

Поклатих глава. Не ми харесваше. Нещо липсваше.

— Ако започнем от това, че тя е трябвала на Мойя жива — каза Дженифър, — въпросът би бил — на кого му е трябвала мъртва?

Кимнах. Тази логика ми харесваше. Изчаках малко, после разперих ръце да подканя другите да произнесат очевидния отговор. Но това не стана.

— На Марко — казах аз.

Облегнах се на стола си и погледнах първо Сиско, после Дженифър. Те се взираха в мен с празни очи.

— Какво, само аз ли го виждам? — попитах.

— Значи избираш да ползваме за димна завеса федерален агент вместо престъпник от наркокартел? — Дженифър направо не можеше да повярва. — Не ми изглежда като добра стратегия.

— Вече не сме на стратегията с димната завеса. Вече доказваме истинска теза — казах аз. — Няма значение дали ще е трудно да убедим съдебните заседатели, щом наистина е станало така.