Майкл Коннелли - Боговете на вината

Пак настъпи мълчание. И пак първа се обади Дженифър:

— Но защо? Защо Марко ще иска да я убият?

Свих рамене и казах:

— Точно това трябва да разберем.

— Много пари се въртят в бизнеса с наркотици — каза Ърл. — Променят доста хора.

Посочих го, все едно е гений.

— Точно така — казах. — Ако приемем тезата, че Марко е накарал Глория да подхвърли оръжието, значи вече имаме агент, престъпващ законите. Не знаем дали нарушава правилата, за да вкара лошите в затвора, или за да защити някого. И в двата случая не би било странно да убие, за да предпази себе си и престъпната си операция, нали? Ако Глория се е превърнала в заплаха за него, то тя просто си го е търсела.

Наведох се напред.

— Ето какво трябва да направим. Трябва да научим още за Марко. И за отдела в който работи — междуведомствения отдел. Разберете с какви други случаи са се занимавали преди и след Мойя. Проучете каква е репутацията им. Трябва да прегледаме и други случаи, за да видим има ли нарушаване на правилата.

— Ще потърся името му в съдебните архиви — каза Дженифър. — Щатските и федералните. Ще извадя всичко, което успея, и ще започна оттам.

— Аз ще поразпитам — добави Сиско. — Познавам хора, които познават хора.

— А аз ще поема семейство Фългони — казах аз. — И господин Мойя. Те може да се окажат ценни за делото ни.

Усещах как по вените ми се разлива адреналин. Нищо не раздвижва кръвта така както чувството, че си на прав път.

— А дали според теб това означава, че Агенцията за борба с наркотиците ти е маркирала колата? — попита Дженифър. — А не Мойя или Фългони?

Идеята за престъпна Агенция за борба с наркотиците, която следи движенията ми, накара адреналина да замръзне на иглички във вените ми.

— Ако е така, тогава обаждането на Фългони до Трина снощи, докато бях при нея, е било съвпадение — казах аз. — А не ми се вярва да е съвпадение.

Това бе едно от нещата, което трябваше да изясним, преди да проумеем всичко.

Дженифър си взе бележника и папките и бутна стола си назад.

— Чакай малко — казах аз. — Не сме свършили.

Тя седна и ме погледна.

— Ланкфорд — казах аз. — Той е следил Глория вечерта, когато е била убита. Ако ще проучваме Марко, трябва да потърсим връзка между него и Ланкфорд. Ако открием това, ще сме научили почти всичко, което ни трябва.

Насочих вниманието си към Сиско и казах:

— Искам всичко, което успееш да откриеш за него. Ако познава Марко, искам да знам откъде. И как.

— Почвам — отвърна Сиско.

Обърнах се пак към Дженифър.

— Това, че проверяваме Марко, не означава, че ще изгубим Мойя от поглед. Трябва да знаем всичко необходимо по неговото дело. То ще ни помогне да разберем Марко. Искам да продължиш да работиш по това.

— Ясно.

И сега вече се обърнах към Лорна и Ърл.

— Лорна, ти организирай нещата. Ърл, ти тръгваш с мен. Мисля, че това е всичко. Поне засега. Бъдете внимателни. Помнете с кого си имаме работа.

Всички станаха.

Не беше от онези събрания, които носят радост и сплотяват. Тръгвахме в различни посоки, за да проведем дискретно разследване на потенциално опасен федерален агент. Малко неща са по-стряскащи от това.

По пътя към центъра се наложи да кажа на Ърл да охлади страстите и да спре да се опитва сам да разбере дали имаме опашка. Той влизаше и излизаше от трафика, ускоряваше и след това набиваше спирачки, минаваше от лента в лента, след това рязко извиваше волана, за да отбие в последния момент и пак да се върне на магистралата.

— Остави това на Сиско — казах. — Просто ме откарай до съда цял.

— Извинявай, шефе, увлякох се. Но трябва да ти кажа, че тази работа ми харесва, знаеш ли? Да ходя на събрания и да знам какво става.

— Е, както вече ти казах, когато се случи нещо и имам нужда от помощта ти — както стана вчера например — ще те вкарам в играта.

— Супер.

След това се успокои и стигнахме до центъра без инциденти. Накарах го да ме остави пред сградата на наказателния съд. Казах му, че не знам колко ще се бавя. Нямах работа в съда, но прокуратурата беше на 16-ия етаж и бях тръгнал натам.

След като слязох, погледнах небрежно над покрива на колата към кръстовището на Темпъл и Спринг. Не видях нищо необичайно и никой подозрителен. Но се хванах да търся индианците по покривите на къщите. И там не открих нищо.

След като минах през металния детектор, се качих в един от претъпканите асансьори към шестнайсетия етаж. Нямах уговорка и знаех, че може доста да почакам върху твърд пластмасов стол, но трябваше да се опитам да се видя с Лесли Фейър. Тя бе основен играч в събитията отпреди осем години, а почти не я бяхме споменавали напоследък. Именно тя бе прокурорът, който сключи сделката, довела до ареста на Хектор Аранд Мойя и освобождаването на Глория Дейтън.