Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Еднодневка?

— Телефон за еднократна употреба. Купува се без регистрация на име. Вижте, отклоняваме се от темата. Достатъчно е да се каже, че Фългони ми се обади от затвора, където някой очевидно се е свързал с него, за да го информира, че в този момент разговарям с главната му свидетелка Трина Трикс. Това е важното. Не че Слай Фългони е имал телефон там, а че е знаел какво правим. Какъв е следващият ти въпрос?

Тя си прегледа записките, преди да го зададе.

— Ами до вчера имахме два отделни сюжета. Случаят с Ла Кос и другото нещо с Мойя, което си мислехме, че няма нищо общо с първото, но може да се окаже полезно и да го използваме като димна завеса в процеса срещу Ла Кос. А сега, ако правилно съм разбрала, говорим, че тези два сюжета са свързани.

Кимнах.

— Да, точно това казвам. Вече е един случай. Връзката очевидно е Глория Дейтън. А ключът е Ланкфорд. Той е следил Глория вечерта, когато е била убита.

— Значи Ла Кос е бил накиснат — каза Ърл.

Кимнах отново.

— Точно така.

— И това не е просто димна завеса — каза Дженифър. — Поемаме случая и го разчепкваме.

— Отново вярно.

Огледах се. Три от стените на заседателната зала бяха от стъкло. Но едната бе направена от стари чикагски тухли.

— Лорна, трябва ни дъска за писане за тази стена. Ще ми се да начертаем схемата. Така ще е по-лесно.

— Ще намеря — обеща Лорна.

— И сменете ключалките. Искам и две камери. Една на вратата и една в тази стая. Когато започне процесът, това ще е щабквартирата и искам мястото да е сигурно.

— Мога да сложа някой мой човек да пази постоянно — каза Сиско. — Може би си струва.

— И откъде да му платим? — попита Лорна.

— Изчакай с пазачите, Сиско — казах аз. — Може би като започне процесът. Засега само ще сменим ключалките и ще сложим камери.

Наведох се и опрях лакти на масата.

— Вече всичко е един случай — обясних. — Затова трябва да го разглобим и да огледаме всички парчета. Преди осем години съм бил манипулиран. Водех дело и предприемах ходове, които смятах, че съм измислил сам. Но не е било така. Няма да позволя това да се повтори.

Зачаках коментари, но всички само мълчаливо се взираха в мен. Видях как Сиско погледна над рамото ми и през стъклената врата зад мен. И понечи да стане. Обърнах се. Пред външната врата се мотаеше някакъв мъж, който беше дори по-едър от Сиско.

— Мой човек е — каза Сиско и излезе от заседателната зала.

Обърнах се пак към останалите.

— Ако бяхме във филм, този тип щеше да се казва Малечко.

Всички се засмяха. Станах да си налея още кафе и когато тръгнах обратно към мястото си, Сиско вече се връщаше. Останах прав и зачаках резултата. Сиско надникна през вратата, но не влезе, а каза:

— Линкълнът е маркиран. Искаш ли да свалим устройството? Може да му намерим място. Може би на куриерски камион, да ги поразкараме малко.

Под „маркиран“ имаше предвид снабден с проследяващо устройство като за предпазване от кражба. Но в този случай ставаше въпрос за това, че някой се е мушнал под колата ми и е закрепил за нея джипиес.

— Какво означава това? — попита Арънсън.

Докато Сиско й обясняваше това, което аз вече знаех, се замислих дали да махнем устройството, или да го оставим на мястото му и да намерим начин да го използваме в моя полза и срещу тези, които искаха да следят движението ми. Куриерски камион щеше да ги накара да се въртят в кръг, но също така щеше да ги предупреди, че сме ги разкрили.

— Остави го където си е — казах, когато Сиско приключи с обясненията. — Поне засега. Може да ни свърши работа.

— Не забравяй, че може да е просто помощно средство — предупреди ме Сиско. — Пак може да те следи и човек. Ще оставя индианците на пост още няколко дни, за всеки случай.

— Добре.

Той се обърна и даде знак на своя човек, като прекара ръката си по невидима маса: запазваме статуквото, оставяме следача на мястото му. Мъжът кимна, за да покаже, че е разбрал посланието, и тръгна към вратата. Сиско се върна на масата, посочи Пакуин 7000 и продължи:

— Извинявайте. Той не можа да се обади заради заглушителя.

Кимнах и попитах:

— Как се казва?

— Кой, Дребосъка ли? Всъщност не му знам истинското име. Викаме си му Дребосъка.

Щракнах с пръсти. Почти бях познал. Другите се засмяха, а Сиско ни погледна все едно знаеше, че има някаква шега, която е на негов гръб.

— Има ли рокери без прякори? — попита Дженифър.

— А, имаш предвид като Бълокс? Не, не мисля, че има, да ти кажа честно.

Чуха се още смехове и после пак ги накарах да станат сериозни.