Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Добре — казах. — Значи не си предала Хектор на Марко. Кой го предаде?

Знаех, че поне индиректно Глория бе предала Мойя, но не бях наясно какво знае Трина.

— Мога само да ти кажа, че не бях аз — отвърна Трина.

Поклатих глава.

— Това не ми е достатъчно, Трина. Не и за осемстотин долара.

— Какво искаш? Да добавя и свирка ли? Защото не е проблем.

— Не, искам да ми кажеш всичко. Искам да знам какво си казала на Слай Фългони.

Тя потрепери по същия начин, по който го бе направила, когато за първи път споменах Хектор Мойя. Сякаш за секунда името я хвърли в шок, но след това тя пак се овладя.

— Откъде знаеш за Слай?

— Просто знам. И ако искаш да запазиш парите, трябва да знам какво си му казала.

— Но това не е ли тайна между адвокат и клиент? Някакви привилегии или както там го наричат?

Поклатих глава.

— Грешно си разбрала, Трина. Ти си свидетел, не си клиент. Клиентът на Фългони е Хектор Мойя. Какво му каза?

Наведох се напред, докато казвах последното изречение, и зачаках.

— Ами казах му за другото момиче, което Марко арестува и накара да работи за него. Също като мен, само че нея наистина я бе стиснал за гушата. Не знам защо. Мисля, че когато я е хванал, е носела повече дрога от мен.

— Имаш предвид кокаин?

— Точно така. И досието й не е било чисто като моето. Тя щеше много да загази, ако не беше измислила нещо голямо, нали разбираш?

— Да.

Точно по този начин протичаха делата срещу наркотрафикантите. Малките риби издаваха по-едрите. Кимнах, все едно разбирах напълно как стават нещата, но още веднъж се почувствах унизен вътре в себе си, защото не бях имал представа за отношенията на собствената ми клиентка с Агенцията за борба с наркотиците. Трина очевидно говореше за Глория Дейтън и ми разказваше история, която не знаех.

— Значи приятелката ти е издала Хектор — казах с надеждата тя да не спира да разказва, за да не се замислям за собствените си провали по този случай.

— Нещо такова.

— Как така „нещо такова“? Издаде ли го, или не?

— По-скоро да. Каза ми, че Марко я накарал да скрие пистолет в хотелската стая на Мойя, за да може, като го арестуват, да добавят още обвинения и да го пратят в затвора до живот. Хектор беше хитър. Никога не държеше в стаята си достатъчно, че да получи голяма присъда. Само няколко грама. Понякога и по-малко. Но оръжието щеше да промени всичко и Глори го внесе там. Каза, че когато Хектор заспал, след като го изчукала, извадила пистолета от чантата си и го скрила под матрака.

Бях меко казано шокиран. През последните няколко месеца бях приел факта, че съм бил използван по някакъв начин от Глория. Но ако историята на Трина Рафърти беше вярна, тя ме беше мамила и манипулирала толкова майсторски, че аз си бях изиграл ролята до последната реплика, като през цялото време си бях мислил, че съм добър адвокат и дърпам точните конци в полза на клиентката си, а всъщност клиентката ми и нейният човек от Агенцията за борба с наркотиците бяха държали конците — моите конци.

Все още имах много въпроси за сценария, който ми разкриваше Трина — най-вече ме интересуваше защо изобщо съм бил необходим в схемата. Но в момента мислех за други неща. Единственият начин тази информация да стане по-унизителна бе да излезе в публичното пространство. А всичко, което ми разказваше проститутката, навяваше на мисълта, че се върви точно в тази посока.

Опитвах се да не показвам вътрешния си разпад. Овладях гласа си и зададох следващия въпрос:

— Като казваш Глори, имаш предвид Глория Дейтън, позната и като Глори Дейс, нали?

Преди тя да отговори, айфонът на масичката завибрира. Трина трескаво го сграбчи с надеждата, че може да получи още един ангажимент преди края на работната вечер. Погледна кой я търси, но беше скрит номер. Въпреки това тя отговори.

— Ало? Трина Трикс…

Докато слушаше какво й говорят, аз хвърлих поглед към Сиско, за да видя какво мога да прочета по лицето му. Зачудих се дали разбира, че казаното току-що показва, че съм бил неволен участник в дързък план на агент от Агенцията за борба с наркотиците.

— И още един мъж — каза Трина по телефона. — Казва, че не си ми адвокат.

Погледнах я. Не говореше с потенциален клиент.

— Това Фългони ли е? — попитах. — Дай ми да говоря с него.

Тя се поколеба, но каза на човека, с когото говореше, да почака и ми подаде телефона.

— Фългони — казах аз. — Обеща да ми се обадиш.

Настъпи мълчание, а след това чух глас, който не беше на Слай Фългони младши.