Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Добре, идвам към теб. Искам да говоря с нея. Още тази вечер.

— Ще го уредя. Можеш ли да шофираш? Говориш като човек, който е изпил няколко питиета.

— Добре съм. Ще си взема кафе по пътя. Ти само я дръж там.

Преди да стигна до „Стандарт“ в центъра, получих съобщение от Сиско с адрес и номер на апартамент на Спринг стрийт. След това получих ново съобщение, с което ме съветваше да мина през банкомат — Трина искала пари, за да говори. Когато най-накрая стигнах на адреса, се оказа, че е преустроена сграда зад полицейската администрация. Вратата към фоайето беше заключена и позвъних на апартамент 12С. Отговори ми моят детектив и натисна бутона, за да ме пусне да вляза.

Слязох от асансьора на дванайсетия етаж и видях Сиско да ме чака пред отворената врата на 12С.

— Проследих я от „Стандарт“ до дома й и изчаках, докато колата си тръгне — обясни той. — Стори ми се, че ще е по-лесно, ако извадим шофьора от уравнението.

Кимнах и погледнах през отворената врата, но не влязох.

— Ще говори ли с нас?

— Зависи колко кеш си донесъл. Тя е бизнесдама от главата до петите.

— Имам достатъчно.

Влязох в апартамента с изглед към полицейската администрация, общинския център и кметството, което грееше в средата на композицията. Жилището беше хубаво, макар и оскъдно мебелирано. Трина Рафърти или скоро се бе нанесла, или бе в процес на изнасяне. Седеше на бял кожен диван с хромирани крака. Бе облечена в черна коктейлна рокля, краката й бяха примерно кръстосани, пушеше цигара.

— Ще ми платиш ли? — попита тя.

Влязох и я погледнах отвисоко. Наближаваше четирийсет и изглеждаше уморена. Косата й бе леко разрошена, червилото й размазано, а спиралата й се стичаше от ъгълчетата на очите. Още една дълга нощ от поредната година с дълги нощи. Току-що се бе прибрала, след като бе правила секс с някой, когото не познава и вероятно няма да види никога повече.

— Зависи какво ми кажеш.

— Е, нищо няма да ти кажа, докато не видя парите.

Бях спрял до банкомат в лобито на хотел „Бонавенчър“ и изтеглих два пъти максималната сума от 400 долара. Получих парите на стотачки, петдесетачки и двайсетачки и ги бях разделил в двата си джоба. Извадих първите четиристотин долара и ги хвърлих на масичката до препълнения пепелник.

— Това са четиристотин долара. Достатъчни ли са като начало?

Тя взе парите, прегъна ги два пъти и ги пъхна в една от обувките си с висок ток. Спомних си как Глория ми бе казвала, че винаги крие парите си в обувките, защото те се сваляли последни, ако изобщо се сваляли. Много клиенти предпочитали да не си сваля обувките по време на секс.

— Ще видим — каза Трина. — Питай.

През целия път към центъра бях мислил какво да я питам и как да го направя. Имах чувството, че това може да е единствената ми възможност да говоря с Трина Трикс. След като Фългони и хората му разберяха, че съм се добрал до нея, щяха да се опитат да ми затворят достъпа.

— Кажи ми за Джеймс Марко и Хектор Мойя.

Тя се люшна назад от изненада, но след това се овладя. Издаде долната си устна и я държа така няколко секунди, преди да отговори.

— Не знаех, че ще питаш за тях. Трябва да ми платиш повече, ако искаш да ти говоря за тях.

Без да се поколебая, извадих другите пари и ги пуснах на масата. Те изчезнаха в другата обувка. Седнах на табуретката срещу Трина и казах:

— Да чуем.

— Марко е от Агенцията за борба с наркотиците и беше зациклил на Хектор — започна тя. — Наистина искаше да го пипне и накрая успя.

— Откъде познаваш Марко?

— Арестувал ме е.

— Кога?

— Беше капан. Престори се на клиент, поиска секс и кокаин, аз доставих и двете. И той ме арестува.

— Кога стана това?

— Преди десетина години. Не си спомням датата.

— Сключи ли сделка с него?

— Да, той ме пусна, но трябваше да му казвам разни неща. Той ми се обаждаше.

— Какви неща?

— Просто неща, които чувам и които знам — нали се сещаш, от клиенти. Съгласи се да ме пусне, ако го захранвам с информация. И все не му стигаше.

— Искал е да пипне Хектор.

— Ами не точно. Не знаеше за Хектор, поне не от мен. Не бях толкова глупава, нито толкова отчаяна. Бих предпочела арест пред това да издам Хектор. Този тип беше от картела, нали разбираш? Затова давах на Марко дреболии. От онези, за които мъжете се фукат, докато се чукат. Всичките им големи успехи, големи планове, ей такива работи. Мъжете винаги се опитват да компенсират с говорене.

Кимнах, макар да не знаех дали не издавам нещо за себе си, като се съгласявам. Опитах се да следя какво ми говори и доколко то съответства на последните промени по случая с Глория.