Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Абсолютно никакво. Отскочих до Ню Йорк, за да се видя с едно семейство, приятели от младини. Той има къща край брега на Лонг Айлънд и ако някога са му минавали мисли за политика в главата, аз поне не съм ги чувал. А после прекарах два дни с Матиас, но, честно казано, това беше посещение от уважение.

— Значи, били сте близки?

— Казах ти, познаваме се отдавна. Той винаги се е отзовавал, когато съм имал нужда; винаги ме разбираше.

— И през тези два дни?

— Виждахме се вечер, за да вечеряме… два пъти. Но дори и тогава, макар да оставахме сами, непрекъснато го търсеха по телефона и идваха разни притеснени хора от Департамента — молители, така ги наричаше той — които настояваха да разговарят с него. — Хейвлок замълча, забелязал напрегнатото изражение на лицето на Салан, но бързо допълни: — Никой не ме видя, ако си мислиш за това. Той провеждаше разговорите в кабинета си, а трапезарията е на другия край на къщата. Мисля, че той, както обикновено, прояви разбиране: бяхме се споразумели да не излагаме дружбата си на показ. Главно заради мене. Никой не харесва протежетата на великите мъже.

— Трудно ми е да те възприема като такъв.

— Нямаше да се учудваш, ако беше вечерял с нас — подсмихна се Майкъл. — Обсъждахме документи, които бях подготвял за него преди двайсетина години; той все още можеше да намери пропуски в тях. Като споменаваш за абсолютната памет, той я притежава. — Майкъл отново се усмихна, но усмивката изчезна, когато каза: — Мисля, че е време. — И протегна ръка към телефона.

До бунгалото в Шенандоа се стигаше чрез серия телефонни номера. Първият от тях активираше телефонен секретар в резиденцията на Матиас в Джорджтаун, който на свой ред се включваше по електронен път в друга линия на сто и четиридесет мили оттам в планините Блу Ридж, за да се набере частният номер на държавния секретар. Ако го нямаше в имението, повикването оставаше без отговор, а ако беше там, само той вдигаше слушалката. Номерът беше известен на десетина души, между които президентът и вицепрезидентът, говорителят на Камарата на представителите, началник-щабът на обединеното командване, министърът на отбраната, председателят на Съвета за сигурност към ООН, двама старши сътрудници в департамента и Михаил Хавличек. Матиас сам беше настоял за това привилегировано отношение към своя krajan , своя spolopracovnik 88 88 Колега (чеш.). — Бел.прев. от университета, чийто баща в Прага му беше колега по дух и интелект, макар и не по щастлива орис. Първия път, когато Майкъл за кратко се озова във Вашингтон, за да получи нови инструкции, Матиас му беше оставил бележка на рецепцията в хотела да се обади на този телефон, макар разговорът, който проведоха, да бе просто проява на вежлив интерес. Вторият случай не беше от приятните спомени. Тогава стана дума за един човек на име Огилви, за когото Майкъл смяташе, че е наложително да бъде изваден от оперативна работа.

Телефонната операторка в Антиб му предложи да позвъни, когато направи връзката с Вашингтон, но опитът беше научил Хейвлок да не прекъсва веригата. Нищо не поставя на такова изпитание нервите на един телефонист както отворената линия; връзките се осъществяват по-бързо, ако чакаш на слушалката. И докато се вслушваше в серията писукания на висок тон, характерни за международните разговори, Салан заговори отново:

— Защо му звъниш едва сега?

— Защото събитията изглеждаха твърде нелогични, а аз исках да си ги изясня. Исках да му дам нещо конкретно. Име или имена, пост, някакъв начин за идентифициране.

— Но от това, което ми разказа, ти все още не можеш да го направиш.

— Вече мога. Заповедта за ликвидирането ми има източник. Под кодовата дума „Двусмисленост“. Това би могло да стане само в една от три-четири служби и самата парола е била избрана от някой на достатъчно висок пост в департамента, който е направил контакта с Рим. Матиас може да се свърже с Рим, да разпореди преглед на дневниците на обажданията, да поговори с онзи, който е получил заповедта, и да научи кой е дал на „Двусмисленост“ високия й статус. Има и друго име, но още не знам как ще влезе в работа. От Коста Брава е донесено така нареченото допълнително потвърждение, а именно разкъсани дрехи с кървави петна по тях. Това е лъжа, понеже такива дрехи нямаше.

— Тогава намери този човек.

— Мъртъв е. Казват, че е умрял от сърдечен удар на яхтата си три седмици по-късно. Но има някои неща, които могат да се разкрият, ако някой не се е погрижил да заличи следите. Като например от кой отдел е бил привлечен този човек и кой му е възложил задачата да присъства на Коста Брава.