Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Аз ти благодаря за другото, което ти направи за мене — отвърна Салан тихо. — Имам задължения. И никога не съм помислял да забравя за тях.

— Знам това. Звучи ми обаче малко безстрастно, как мислиш?

— Не е така. Ти ме попита как е Клоди и нека ти кажа. Тя е щастлива, има дете и се омъжи за млад лекар по вътрешни болести в Ница. А преди две години едва не се самоуби. Как мислиш, приятелю, колко ми струва това?

— Радвам се да го чуя.

— Между другото, онова, което казаха за тебе, е чудовищно.

— И какво са казали?

— Че си побъркан, опасен психопат, който заплашва да разкрие всички, обричайки ни на смърт от душещите чакали на КГБ, ако не бъдеш ликвидиран.

— Това ти звучи чудовищно?

— От около час, mon ami mechant 87 87 Мой лоши приятелю (фр.). — Бел.прев. . Помниш ли човека в Кан, който беше замесен в историята с моята недискретност?

— Информатора на КГБ?

— Да. Мислиш ли, че е информиран?

— Е, както във всеки сектор — каза Хейвлок. — Дотолкова, доколкото бяхме го оставили на мира и се опитвахме да му подхвърлим дезинформация. Защо говориш за него?

— Когато се разчу за тебе, аз му позвъних… от автомат, разбира се. Нуждаех се от потвърждение на тази нова, трудна за вярване присъда и затова го попитах колко гъвкав е пазарът, в смисъл колко биха дали за аташе в американски консулски отдел, който произхожда от Прага. И това, което ми каза, бе както изненадващо, така и показателно.

— Какво по-точно? — запита Майкъл и потискайки болката, се наведе напред.

— Няма пазар за тебе и не се предлага никаква цена — нито висока, нито ниска… никаква. Ти си прокажен и Москва се бои да не се зарази от болестта ти. Не трябва да бъдеш докосван, дори не трябва да те забелязват! Е, кого би могъл да разкриеш при тези обстоятелства? — Докторът поклати глава осъдително: — Рим излъга, а това значи, че някой във Вашингтон е излъгал Рим. „Неспасяем“? Невероятно!

— Би ли повторил тези думи пред друг?

— И да си изпрося екзекуцията? Благодарността ми има своите граници.

— Името ти няма да се споменава, повярвай.

— Кой ще ти повярва, ако се позовеш на информатор, който не може да бъде проверен?

— Ентъни Матиас.

— Матиас? — извика Салан, рязко обърна глава, хвана волана по-здраво и с усилие задържа поглед върху пътя. — Но защо той би…?

— Защото ти си с мен. Отново ти казвам, че имаш думата ми.

— И защо смяташ, че ще ти повярва? Или че ще повярва на мене?

— Ти преди малко го каза. Едно аташе, което произхожда от Прага. Той също е от там.

— Разбирам… — проточи докторът и отново обърна глава напред. — Никога не съм правил тази връзка, даже не съм мислил по въпроса.

— Нещата са сложни и аз не говоря на тази тема. Познаваме се отдавна, семействата ни се познават отдавна.

— Трябва да помисля. Когато става дума за него, нещата се виждат в друга светлина, нали? Ние сме обикновени хора, които вършат глупавите си дела… докато той е необикновен. Просто живее в друга плоскост. Американците имаха някаква фраза за онова, което искаш.

— Че това е, „друга игра“?

— Точно така.

— Не съвсем. Играта е същата, но се играе срещу него. Срещу всички нас.

Около дома на Салан нямаше никакви коли и не се наложи да се пътува до Вилфранш и при възрастния лекар извън подозрение. В кабинета докторът и не твърде общителната му жена съблякоха Хейвлок, избърсаха го с гъба, превързаха раните му.

— Трябва да почиваш няколко дни — каза французинът, след като жена му излезе, отнасяйки облеклото на Хейвлок, за да изпере онова, което можеше, и да изгори останалото. — Ако няма разкъсвания, превръзката ще издържи пет-шест дни, но след това трябва да се смени. А ти трябва да почиваш.

— Не мога — отвърна Майкъл и с изкривено от болка лице се надигна, за да седне на масата, провесил крака надолу.

— Боли те дори при най-малко движение, нали?

— Само рамото.

— Загубил си доста кръв, знаеш това.

— Загубих повече неща и също го знам. — Майкъл млъкна и изучаващо огледа Салан. — Имаш ли диктофон в кабинета?

— Разбира се. За писма и отчети — медицински отчети, които трябва да се съставят, след като сестрите си отидат.

— Искам да те помоля да ми покажеш как се действа с него и освен това искам да слушаш. Няма да ти отнеме много време и от лентата няма да се разбере, че присъстваш. След което искам да се обадя по телефона в Щатите.

— На Матиас?

— Да. Но обстоятелствата ще решат какво да му кажа. Зависи кой ще бъде при него и колко чиста ще е линията; но той ще знае какво трябва да се направи. След като чуеш онова, което имам да кажа, и като имаш касетата в ръцете си, сам ще прецениш дали да говориш с него или не… ако се случи нещо.