Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

До един час — ако това вече не беше станало — Рим щеше да бъде осведомен за събитията в Кол де Мулине. Телефони и малко използвани досега радиочестоти щяха да влязат в ход, за да се разпространи новината: Човекът, обявен за „неспасяем“, е на свобода, което може да ни струва твърде скъпо, включително време и човешки живот. Поставете цялата агентурна мрежа в състояние на тревога, използвайте всеки информатор, всяко оръжие. Епицентър: Кол де Мулине. Радиус: максимум два часа път с кола, има сведения, че е ранен. Последни превозни средства, които са използвани: невзрачен фермерски камион с мощен двигател и седан марка „Ланчия“. Да се открие. Да се убие .

Без съмнение лъжците във Вашингтон вече са се свързали и със Салан, но както често се случваше в света на сенките, съществуваше скрито доверие, основаващо се на минали събития, за което онези, които подписваха платежните ведомости с имената на агентите във Вашингтон, Рим или Париж, не знаеха нищо. И само определени агенти, които са имали шанса да бъдат на определено място в определено време, можеха да запомнят за бъдеща употреба — ако станеше необходимо — имената на търтеи като доктор Анри Салан. Имаше някакъв трудноопределим морал в подобна практика, защото в повечето случаи инкриминиращата информация или уличаващите събития се дължаха на временна криза или слабост, която не изискваше лицето да бъде унищожено… или убито.

В случая със Салан Хейвлок бе присъствал на събитието, по-точно, единайсет часа след него — време, достатъчно, за да се погрижи за последиците. Докторът беше продал един американски агент в Кан, който поддържаше няколко морски съда, уж наемани за развлечение, а на практика използвани за контрол над дислокацията на съветските военни кораби в сектора. Салан го беше продал за пари на един информатор на КГБ и според Майкъл нито парите, нито предателството представляваха достатъчен мотив в случая с доктора. В изясняващ нещата разговор Майкъл научи истината и тази истина — по-скоро смесица от различни истини — се оказа стара като онзи невъзможен свят, в който живееха. Кроткият, но цинично настроен към нещата от живота доктор бе непоправим хазартен играч и това беше основната причина един млад брилянтен хирург в „Опитал дьо Пари“ да продаде практиката си в бермудския триъгълник на Монте Карло. Репутацията и препоръките му бяха на уважение в Монако и това беше добре, но в загубите му в казиното — нямаше нищо добро.

И ето, изведнъж се появява американец, чиято легенда е собственик на яхти за развлечение, който харчи парите на данъкоплатците предпазливо, но възмутително край масите в казиното. На всичко отгоре беше женкар, който предпочиташе младите момичета и смяташе, че подобен образ не може да навреди на прикритието му. Едно от момичетата, отведено в претрупаното му с ангажименти легло, се оказало Клоди — дъщеря на Салан, лесно впечатлимо дете, изживяло тежка депресия, след като връзката била прекъсната.

Съветите бяха на пазара, а това даваше възможност да се покрият загубите на доктора и бягащият да бъде отстранен от сцената. Pourquoi pas? 84 84 Защо не? (фр.). — Бел.прев. И необходимото било сторено.

Именно тогава се появи Хейвлок, който проследи нишката на предателството, измъкна американеца преди яхтите му да бъдат идентифицирани и поиска обяснение от Анри Салан. Не изпрати отчет с разкритията си, тъй като нямаше смисъл, но докторът разбра условията на своето помилване: да не се повтаря и… че остава задължен.

Майкъл намери телефонна кабина на една пуста улица в центъра на Кан сюр Мер. Едва събра сили да излезе от колата. Загърна се в сакото си — беше му студено и усещаше, че кърви. Влезе в кабината, извади ламата от джоба си и строши лампата над главата си. След безкрайно очакване — или поне така му се стори — накрая получи номера на Салан от телефонните услуги в Антиб.

— Votre fille, Claudie, comment va-t-elle? 85 85 Как е дъщеря ви Клоди? (фр.). — Бел.прев. — запита той тихо.

Настъпи мъртва тишина. Накрая докторът проговори, и то преднамерено на английски:

— Чудех се дали няма да се обадиш. И ако наистина си ти, носи се слух, че може да си ранен.

— Ранен съм.

— Лошо ли?

— Ще е нужна промивка и може би някой шев. Мисля, че не повече.

— Нямаш ли вътрешни поражения?

— Не, доколкото мога да разбера.

— Надявам се да е така. В този момент отиване в болница ще бъде проява на съмнителен вкус. Подозирам, че всички пунктове за бърза помощ са под наблюдение.