Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

По шосето нямаше светлини, както нямаше и помен от червени стопове. Ланчията не се виждаше. Дали изобщо бе хванал вярната посока? Или тревогата притъпяваше сетивата му? Винаги толкова близо и същевременно толкова далече — след една пропаст идваше друга за преодоляване. За преодоляване? В Прага го казвахме по-добре. Prejezd наистина бе по-точно.

Miluji vás, má drahá 83 83 Обичам те, скъпа (чеш.). — Бел.прев. . Ние разбираме тези думи, Джена. Нямаме нужда от езика на лъжците. И никога не трябваше да се захващаме да го учим. Не слушай лъжците! Те ни неутрализираха и сега искат да ни убият. Трябва да го направят, защото аз знам, че ги има. Знам това и ти също ще го узнаеш .

Прожектор! Лъч, обхождащ небето. Там, зад близките хълмове, диагонално пред него, вляво. Някъде там пътят трябваше да завие, някъде на минути път само имаше самолетна писта и самолет, и… Джена.

Вторият хълм беше стръмен, а обратният му склон дори още по-стръмен, с остри завои; той удържаше волана с усилие и усещаше как камионът опасно поднася. Светлини! Мощни снопове, бяла светлина и две червени точки зад тях. Това бе ланчията! Една, може би две мили пред него и в ниското, невъзможно беше да прецени по-точно, се намираше летището. Две пресичащи се под четиридесет и пет градуса успоредно подредени редици от жълти светлини маркираха пистите. Явно ветровете в долината бяха внимателно изучени, за да се осигурят оптимални условия за излитане. Летището се намираше в долина, достатъчно дълга и широка, за да излитат и кацат малки самолети… използвани от богатите, които имат имения в Рокбилиер и Брей .

Хейвлок не отлепяше педала на газта от пода и левият му крак докосваше спирачката само в онези моменти, когато равновесието на камиона създаваше опасност. Пътят загуби наклона си и се превърна в равна писта, обикаляща около заграденото летище. В чертите на големия комплекс проблясваха влажните отражения от самолетни криле и фюзелажи — може би над десетина самолета кротко стояха, различно ориентирани спрямо пистите. Вчерашните яхти се бяха превърнали в сребристи птици, които плуваха в небето. На върха на високата десет фута ограда, издигната срещу ураганни ветрове, се виждаше бодлива тел, изнесена на четири фута навътре. Богаташите на Рокбилиер и Брей явно бяха сериозно загрижени за скъпоценната си собственост. Подобна ограда — при това дълга поне две мили — струваше стотици хиляди долари. Дали обаче щеше да има и охрана, която да е малко по-бдителна от френските и италианските военни?

Охрана имаше. Със свистене на гумите камионът зави. На около триста фута отпред се издигаше масивен портал. Зад него, вътре в комплекса, ланчията се носеше по пистата. Изведнъж светлините й изгаснаха; някъде сред високата трева и асфалта шофьорът на колата бе съзрял самолета. Фаровете биха осветили маркировката му. А това, че Майкъл можеше от няколко мили разстояние да види фаровете на ланчията в мрака, означаваше, че и неговите фарове също добре се виждаха. Разполагаше отново със секунди и части от тях и всеки отскок на секундната стрелка или разширяваше пропастта, или я стесняваше.

Без да изпуска волана от ръце, той натисна с двете си длани вътрешния кръг на клаксона, сигнализирайки единствения алармен код, който се появи в главата му: SOS, SOS, SOS! Повтаряше и повтаряше този сигнал и на пълна скорост се приближаваше към затварящия се портал. Видя зад оградата двама униформени пазачи, единият от които буташе масивната метална греда на вратата, докато другият стоеше при заключващия механизъм, готов да поеме гредата и да щракне заключалката. И двамата гледаха през телената мрежа мощната машина, насочила се към тях, и тревожният ритъм на сигнала не ги оставяше безразлични. По обезпокоения им вид ясно личеше, че не възнамеряват да останат на пътя на подивелия камион, който застрашително се насочваше към удар в поста им. Пазачът пусна гредата и се хвърли наляво, а вратата съвсем малко се отвори. Другият непохватно се претърколи надясно в тревата, като заряза ключалката.

В същия миг камионът се стовари с цялата си маса върху портала, откърти вратата от пантите и я запрати в малката кабина. Разнесе се трясък на строшено стъкло; прекъснат електрически кабел отхвърча върху металната ограда и избухна кълбо от искри. Камионът застрашително се наклони и мина на косъм между двата самолета, паркирани в сенките на единствения просторен хангар. Майкъл изви волана наляво и машината тръгна в посоката, в която ланчията бе поела преди по-малко от минута.