Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Отново ви се извинявам за закъснението, синьора и синьори — обади се убиецът, изпратен от Рим, отправяйки се към оранжевата бариера. — Но процедурата трябваше да се спази. Сега вече можете да се качите в колата, всичко е наред.

Русият мъж мина пред прозорците на караулката, без да обръща внимание на виковете отвътре. Планът беше провален, една чудесно разработена стратегия се оказа безуспешна, гневът и объркването оставаха на втори план пред желанието да се махне от опасната зона. Имаше едно-единствено нещо, което трябваше да свърши, нещо, за което агентът наблюдател не трябваше да узнае нищо. Той вдигна оранжевата бариера и застана по средата на пътя, за да не може колата да потегли. После извади молив и бележник от джоба си и застанал в позата на граничар, който пунктуално изпълнява досадните си задължения, записа номера на колата. Това също беше сигнал.

Още няколко последни секунди.

Джена и двамата й спътници се качиха в колата; лицата на двамата мъже изразяваха едновременно учудване и предпазливо облекчение. Вратите се затръшнаха и едновременно с този звук от гъстата зеленина до колата излезе набит, нисък човек. Той тръгна към задната й част, но вниманието му беше приковано към гората отвъд пътя. Вдигна дясната си ръка до кръста и я завъртя в китката два пъти, изненадан от липсата на реакция на сигнала му. Замръзна за момент и намръщеното му лице изразяваше по-скоро безпокойство, отколкото паника. Хората в неговия бизнес разбираха добре проблемите, създавани от неизправности в екипировката; те биваха както неочаквани, така и смъртоносни и затова двамата специалисти пътуваха в екип. Той бързо се обърна към граничния пункт, където русият убиец почваше да губи търпение. Човекът коленичи и прехвърли някакъв предмет от лявата си ръка в дясната и бръкна под колата под резервоара за гориво.

Вече не бяха останали никакви секунди. Целта повече не можеше да чака .

Хейвлок го държеше на мушката на магнума. Последва изстрел и специалистът извика в момента, когато тялото му се стовари върху задния капак на колата. Пакетът излетя от ръката му, която конвулсивно се вдигна, когато куршумът се заби в гръбнака, и тялото му се изви. Макар изпитвайки смъртна болка, убиецът се обърна в посоката, от която се разнесе изстрелът, извади автоматичен пистолет от джоба си и го насочи натам. Майкъл трескаво се претърколи извън опасната зона, докато храстите не го спряха. Чуха се изстрели напосоки, куршумите се забиваха в земята, а Хейвлок вдигна магнума и изстреля последния патрон. След приглушения звук мъжът силно изохка и се свлече до камиона.

— Dov’e? Dov’e? 81 81 Къде е? (ит.). — Бел.прев. — извика русият убиец пред бариерата и се хвърли към ланчията.

В този миг мощна експлозия разтърси въздуха, отеквайки в планините, и ослепителната светлина на възпламенения пластичен експлозив окъпа горските мрачини. Убиецът се хвърли на земята и без да се цели, започна да стреля. Двигателят на ланчията изрева, гумите изсвистяха и колата просто излетя на моста. Джена беше свободна.

Още няколко секунди. Трябваше да направи това.

Майкъл се изправи на крака, тичешком излезе от гората, затъкнал празния магнум в пояса си, но с ламата в ръка. Убиецът го видя на фона на надигащите се сред дърветата пламъци; русият мъж се надигна на колене и поддържайки дясната си ръка с лявата, се прицели в Хейвлок. Чуха се няколко бързи изстрела, куршумите изсвистяха покрай главата на Майкъл, който се хвърли да се скрие зад камиона. Но това не беше прикритие — зад гърба му се чуха стъпки и той се извърна, опрял гръб на вратата на кабината. Шофьорът убиец, снишен, се приближаваше с професионализма на ловец, който е притиснал жертвата си в ъгъла. Той бавно вдигна пистолета си и стреля. Хейвлок залегна още щом видя пистолета и отвърна с два изстрела. Почти едновременно с това той усети леденостудена болка в рамото си и разбра, че е улучен, макар и не сериозно. Шофьорът се гърчеше на земята и беше ясно, че не му остава дълго да се мъчи.

Изведнъж в прахоляка пред Майкъл заизбухваха фонтанчета. След като се бе лишил от съекипника си, русият убиец реши да поднови стрелбата. Хейвлок се хвърли този път надясно и панически изпълзя от другата страна на камиона. Секунди. Вече наистина оставаха само секунди . Той скочи на крака и странично се приближи до вратата на кабината. Тълпа изплашени хора от мотела крещяха и се разбягваха в различни посоки. Всеки момент от казармените помещения щяха да изскочат войниците; те може би вече дори тичаха насам. Той хвана дръжката на вратата и рязко я дръпна. С въздишка на облекчение видя, че ключовете бяха оставени на таблото; групата от Рим искаше да държи нещата под контрол, а това означаваше да може да напусне мястото на екзекуцията незабавно.