Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Нощният камериер във „Вила Медичи“ на Хаслер беше свикнал с приумиците на най-богатите гости на Рим и направи всичко необходимото, за да може Майкъл да наеме един фиат от автопарка на Хаслер. Цената беше абсурдна, но в нея влизаше карта на Рим и околностите, както и очертаният с червено най-пряк маршрут до Чивитавекия.

В три и петнайсет той стигна до пристанищния град, а до три и четиридесет и пет вече беше изучил крайбрежната улица, за да избере подходящо място за колата, преди да започне да търси Джена.

Това беше един район край брега, където прожекторите, насочени към кейовете, светят през цялата нощ и работата никога не спира, където групи докери и работници се смесват като някакви бавно движещи се автомати — хора и машини, вплетени в един неустойчив конфликт, — пренасяйки стоки през товарните люкове и подготвяйки огромните котли и износените двигатели на по-големите кораби, на които им предстои да излязат в открито море. Място, където кафенетата следват едно след друго на потъналите в мъгла улички, осветени нарядко от слабата, разсеяна светлина на уличните лампи, а кръчмите представляват убежища, в които се сервира най-острото уиски и най-гадната храна.

На север и на юг имаше по-малки кейове; виждаха се платна и мачти, поклащащи се неясно под лунната светлина, силуети на морски съдове — рибарски лодки и траулери, които рядко се отдалечаваха повече от четиридесет километра до онези места, считани в резултат от многогодишен опит за най-богати на рибни пасажи. Тези кейове оставаха безлюдни, докато не наближеше зората — онова слабо жълтеникаво сияние, което бавно си пробиваше път над югозападния хоризонт, за да изтласка нощното небе нагоре. Едва тогава стенещи мъже с безизразни лица тръгваха по дървените трапове към омазнени палуби и един безкраен, ослепително ярък ден. Нямаше защо да търси Карас по тези места, от които призори отплават лодки, за да се върнат обратно след залез-слънце. Тя ще е някъде из по-големите кейове, където корабите зависеха от приливи, отливи и лоции, за да могат да се отправят към други пристанища в други страни.

Тя беше някъде тук — в тази отсечка на крайбрежната ивица, където мъглата нахлуваше от морето през доковете и осветените зони, белязани с татуировката на нощния труд. Щеше да остане скрита, невидима за онези, които не трябваше да я виждат — контрольори на кейовете, на които държавата и корабните компании плащаха, за да следят за контрабанда на хора и стоки; щеше да стои настрани до момента, когато можеше да се качи на борда, след като някой отговорник огледаше трюма и подпишеше документите, че корабът е свободен да отплава, спазил законите на сушата и на морето. Тогава тя бързо щеше да излезе иззад сенките и да прекоси кея, защото изпълнилите задълженията си контрольори и работници ще са се прибрали.

Но кой кей? Кой кораб? Къде си, Джена ?

Имаше три търговски кораба — и трите със средна вместимост — акостирали успоредно един до друг на три от четирите главни кея. Четвъртият кей бе подслонил два по-малки съда от типа на баржите, снабдени с оборудване за обработка на контейнери и някакви тръбопроводи, чрез които отворените трюмове се запълваха с насипен товар. Тя щеше да се качи на борда на един от товарните кораби и първата задача беше да се установи кога ще отплава всеки един от тях.

Той паркира фиата в една странична уличка, излизаща на булеварда срещу четирите кея. Прекоси широкото платно, лавирайки сред няколкото пикапа и камиони, и тръгна наляво към първия от кейовете, входът, на който се охраняваше от униформен пазач — държавен служител, чиято принадлежност към държавната институция изглеждаше съмнителна. Пазачът беше недружелюбен, а необходимостта да разгадава фразите на изопачения италиански на Хейвлок допринасяше за неговата враждебност.

— Защо искаш да знаеш? — попита той, запълвайки с тялото си вратата в портала. — За какво ти е?

— Опитвам се да намеря някого, който може би си е купил място — каза Майкъл, надявайки се думите, които използва, да са достатъчно близки до смисъла, който искаше да вложи.

— Passaggio? Biglietto 24 24 Пропуск? Билет? (ит.). — Бел.прев. ? Та кой би купил билет за португалски търговски кораб?

Хейвлок видя открилата се възможност и се наклони напред, оглеждайки се, докато говореше.

— Тогава става дума за този кораб. Моля за извинение, че лошо говоря езика ви, синьор контрольор. Това е непростимо. Всъщност аз съм от посолството на Португалия в Рим. Като… като инспектор, какъвто сте вие. Получихме информация, че може да има известни нередности с този кораб. Всякакво съдействие от ваша страна ще бъде доведено до знанието на началниците ви.