Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— А шофьорът?

— Казал, че някакъв смахнат се качил преди малко, свалил си палтото, дал му пет долара и изскочил на първия червен светофар. В момента обработват кутиите за отпечатъци.

— Няма да намерят нищо регистрирано в компютъра на ФБР.

— Съжалявам, Хейвлок. Не мога да ти предам колко съжалявам. Всичко, което Шипърс направи, е било с цел отклоняване на вниманието и аз се хванах на въдицата. Един път да не ми сработи инстинктът, и то точно сега!

Майкъл поклати глава и каза:

— Не ти го изгуби, Чарли, а аз ти размътих главата. Ти поне разпозна нещо неестествено, но аз ти казах да не му обръщаш внимание. Казах ти да бъдеш търпелив и да си отваряш очите за някого, който изобщо не е припарвал наблизо.

— Я не ме успокоявай — възрази Лоринг. — Ако бях на твое място, не бих го правил.

— Не бъди толкова сигурен. Освен това имам нужда от тебе. В Пентагона има един военноморски капитан, някой си Томас Декер. Искам, без да разбере никой, да научиш всичко за него. Наистина всичко.

— Шпионин?

— Не. Лъжец.

Джена застана до Майкъл, гледайки през рамото му, докато той изучаваше имената и кратките бележки за хората, които бе подбрала от списъците, предоставени от ЦРУ, „Кон Оп“ и архивния отдел на Армейското разузнаване.

От сто трийсет и пет потенциални бегълци, които не бяха се появили на Запад и чиито днешни съдби оставаха неизвестни, тя се беше спряла на осем, заслужаващи по-специално внимание.

Майкъл разгледа списъка, после го остави на бюрото и бавно се извъртя със стола към нея.

— Денят беше отвратителен. Мисля, че моментът е крайно неподходящ за шеги.

— Аз не се шегувам, Михаил — отговори Джена.

— Тук няма нито един ядрен учен, нито един експерт по въоръженията, дори нито един старши офицер. Виждам лекари, специалисти… днес вече старци, никой от тях по никакъв начин не може да бъде свързан със стратегическото планиране или потенциала за нанасяне на ядрен удар.

— Парсифал няма нужда от такава връзка.

— В такъв случай значи не съм ти казал достатъчно ясно какво имаше в онези документи — каза Хейвлок. — В тях ставаше дума за серия ядрени ходове — първи и втори удар, контраудари с прехващащи ракети, неутрализиране на поразените територии, автоматизирано прочистване — подробни планове, които могат да бъдат създадени само от експерти и по които могат да се водят преговори само от експерти.

— Матиас не е носил цялата тази информация в главата си, ти сам призна това.

— Разбира се, че е така и именно заради това ме интересуваха хората от Комитетите за ядрени кризи — по-точно заинтересува ме един от тях. Но Парсифал е знаел всичко това. Той е трябвало да разполага с тези разработки. Та нали именно това са нещата, това са чиповете, с които са залагали в тази луда игра.

— В такъв случай губи ни се един човек — настоя Джена, заобиколи бюрото и рязко се обърна с лице към Хейвлок. — Кой е говорил от името на Китайската народна република? Кой е преговарял от тяхна страна? Кой е издал техните данни, техните стратегически тайни? Според твоята теория трябва да има трети.

— Не, не трябва. Комбинираните им информатори ще бъдат напълно достатъчни, за да се изгради напълно убедителна картина за стратегическите възможности на Китай. Общоизвестно е, че ако обединим разузнавателната информация за арсеналите на Китай с тази на Съветите, ще знаем повече за ядрените възможности на тази страна, отколкото който и да е в Пекин.

— Убедителна картина.

— Напълно.

— Комбинирани информатори ли каза, Михаил? Защо?

Хейвлок погледна Джена и постепенно започна да разбира какво иска да му каже тя.

— Един източник — прошепна той. — Че защо не?

Телефонът отново иззвъня и резкият му сигнал сякаш се заби в мозъка на Майкъл. Той протегна ръка за слушалката, вдигна я и чу гласа на президента на Съединените щати. Думите му прозвучаха толкова заплашително, колкото Хейвлок никога не беше чувал.

— Съветите знаят за Матиас. Не е възможно да се предугади следващият им ход.

— Парсифал? — запита Майкъл с глас, който едва излизаше.

— Мисля, че го надушват, което изостря апетита им. На ръба на паниката са.

— Как разбрахте?

— Свързали са се с един от нашите старши дипломати. Казали му, че са готови да разобличат Матиас. Единствената ни надежда е в това, че са се свързали с един от най-добрите ни дипломати. Уважават го и той е единственият, който може да ги убеди да се въздържат. Ще го привлека към групата на мястото на Бредфорд. Трябва да бъде запознат с всичко, буквално всичко.