Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— И аз мисля така. Край. — Лоринг задържа микрофона в ръката си и се обърна към шофьора: — Бъди готов, пиленцето сега ще изхвърчи. Ако се наложи да го проследя пеша, поеми нещата. Ще поддържам връзка. — Той бръкна под палтото си, извади малкото радио и по навик провери батериите. След това дръпна левия си ръкав, под който се показа миниатюрна високоскоростна камера, прикрепена към вътрешната страна на китката му. Огъна китката си и чу леко щракване. Беше готов. — Питам се кой ли е този Шипърс — каза той, наблюдавайки входа на фондация „Риджънси“.

Телефонът иззвъня и отвлече вниманието на Хейвлок, който беше се съсредоточил върху документите, изпратени от Пентагона. Той вдигна слушалката.

— Да?

— Крос?

Майкъл примигна, разпознавайки резкия глас на Рендолф.

— Да, докторе?

— Май ще можем и двамата да си запазим главите. Току-що ми се обади Бен Джексън, по-разярен от буря край нос Джудит.

— За какво?

— Позвънил му някакъв адвокат, за да се поинтересува защо се задържа последната погасителна сума по полицата на Маккензи.

— Шипърс — каза Хейвлок.

— Познахте, но Бен беше адски ядосан. Застраховката на Маккензи не се изплаща на части — чекът за цялата сума е бил изпратен на адвоката на Мидж още преди осем седмици.

— Защо Джексън се е обадил на вас, а не на адвоката на мисис Маккензи?

— Защото Шипърс — мисля, че е бил Шипърс или някой от негово име — е бил доста възбуден, казал е, че имало нещо объркано в подписите върху медицинското заключение, и се поинтересувал дали Бен знае за това. Бен, естествено, казал, че не знае, обяснил, че парите са платени — обработени от агенцията му — и че няма какво повече да каже. Но добави за мен, че неговата репутация…

— Изслушайте ме — прекъсна го Хейвлок. — Аз няма да загубя главата си, но вие може би вече сте на път да загубите своята. Искам от вас да останете в кабинета си и да не приемате никого, докато не ви изпратя двама души. Ако някой се опита да се срещне с вас, предайте на рецепцията да казват, че сте в операция.

— Я забравете тези работи! — изстреля в отговор Рендолф. — Сополанко като Шипърс изобщо не ме плаши. Ако дойде насам, ще накарам някой от санитарите да го затвори в тапицирана килия.

— Ако това стане, ще ви разцелувам, но дори някой да дойде, това няма да е Шипърс. Той лично едва ли ще направи нещо повече от това да ви позвъни, което би било най-доброто за вас. Ако го стори, кажете му, че съжалявате за евтината лъжа, но че след дълго размисляне по въпроса сте решил да се застраховате във връзка с онова заключение.

— Той никога няма да повярва на това.

— Аз също не бих повярвал, но така можете да спечелите време. Моите хора ще пристигнат до един час.

— Не ги искам!

— Нямате избор, д-р Рендолф — каза Майкъл, прекъсна разговора и придърпа листа с телефонните номера пред себе си.

— Мислиш ли, че Шипърс наистина би опитал да му стори нещо? — запита Джена, държейки доклада на ЦРУ, изправена до прозореца.

— Той не, но там ще бъдат изпратени други, които в началото ще се опитат не да го убият, а да го отвлекат. Да го откарат някъде, където на спокойствие да се позанимават с него, докато не разберат с кого действа и заради кого лъже. Струва ми се, че убийството би било проява на милосърдие. — Хейвлок отново вдигна слушалката, без да отмества погледа си от телефонните номера.

— От друга страна — отбеляза Джена, — след като е установил, че Рендолф лъже, Шипърс е решил да действа по-бързо, отколкото смятахме. Преди колко време се обади Лоринг за последен път?

— Почти преди час. Шипърс е взел такси за центъра на града и те сега го следват по петите. Скоро ще се обадят пак.

— Майкъл набра номера и бързо се свърза: — Тук е „Пети стерилен“, Феърфакс. Под тази парола вчера бях ескортиран до Медицинския център на Рендолф, област Феърфакс, Мериленд, Източно крайбрежие. Моля, потвърдете. — И докато чакаше, Хейвлок покри с ръка микрофона и се обърна към Джена: — Току-що ми хрумна нещо. Ако имаме късмет, ще можем да превърнем пасива си в актив. — И отново продължи в микрофона: — Да, точно така. Трима души, тръгнахме точно в единайсет часа. Готов ли сте да запишете инструкции?… Върнете с най-висок приоритет в Центъра двама души. Обектът е д-р Рендолф — има нужда от закрила при максимален визуален контакт, но искам това да стане по специален начин. Хората трябва да станат част от персонала там — санитари, лекари или каквото се договоря с Рендолф. Кажете им да потеглят и да ми се обадят от колата до двайсет минути, като направят връзката чрез вас. — Майкъл спря, гледайки Джена, докато диспечерът преглеждаше графиците. — Рендолф може да ни е оказал още една услуга, поемайки риск, за който не подозира.