Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Но той, разбира се, ще откаже.

— Дали може да си го позволи? Нали е бил там?

— Ще каже на Рендолф, че не може да го подкрепи, не може да се съгласи открито с диагнозата аневризъм, причинил кръвоизлив на аортата.

— В такъв случай мисля, че докторът трябва да заеме твърда позиция. Щом Шипърс мисли така, защо не го е казал преди?

Майкъл се усмихна.

— Идеята е много добра. Да бъде изнуден изнудвачът със собствения му материал.

— Защо не? Рендолф има… как го казвате… средството за изнудване: възраст, репутация, богатство — та кой е този Шипърс, който може да му се противопостави?

— Най-важното е, че го принуждаваме да действа бързо. За негово добро — не като пътешественик, а като лекар — той трябва да установи колко сериозни са намеренията на хората от застрахователната компания. Дали става дума за рутинно запитване от тяхна страна, или те сериозно са се захванали с това. В този момент открива, че никой не се интересува и отново е на ход.

— Какво е разписанието за днес? — попита Джена.

— Първата група поема Шипърс, когато напуска апартамента си тази сутрин. Втората група има грижата да го държи под око вътре в сградата на „Риджънси“.

— Как?… Извинявай, не те слушах миналата нощ, когато обясняваше по телефона.

— Знам, че не ме слушаше, аз те наблюдавах. Ще ми предложиш ли нещо?

— Може би по-късно. Как ще се озоват хората ти вътре в сградата?

— Фондацията „Риджънси“ е частна фирма, която работи по няколко секретни проекта за правителството. Вероятно това е причината Шипърс да се настани там — много от тези проекти имат отношение към отбраната. „Риджънси“ първи определиха радиусите на зоните на поражение от напалм. Обичайно е там да се навъртат технократи от името на правителството, да се ровят из документацията и да се правят на важни. Е, от тази сутрин нататък там ще има с двама повече.

— Надявам се никой да не им задава въпроси.

— Дори да го направи, няма да му отговорят — това е правилото. Освен това имат куфарчета и пластмасови идентификационни карти на реверите си. А в случай на проверка, имат и прикритие. — Хейвлок погледна часовника си и стана от масата. — Рендолф трябва да се обади между десет и десет и половина. Да вървим. Ще му позвъня да го уведомя за промяната в плана.

— Ако Шипърс реагира — каза Джена, следвайки Майкъл по коридора към кабинета, — той едва ли ще използва телефона в кабинета си.

— Навън разполагаме с три подвижни екипа, разположени на няколко преки разстояние един от друг, които са в радиовръзка и камери на китките, активиращи се при движение. Могат да се придвижват пеша или с кола, а самите коли се редуват в трафика. Ако са добри, няма да го изпуснат.

— Но се притесняваш за тях, нали?

— Притеснявам се. — Хейвлок отвори вратата на кабинета и я задържа за Джена. — И щях да се притеснявам още повече, ако сред тях не беше един младеж на име Чарли, който без малко щеше да ме застреля на остров Пуул.

— Онзи от „Консулски операции“?

Майкъл кимна и се отправи към бюрото.

— Той пристигна със самолет снощи по мое лично настояване, макар че не го е зарадвало особено. Но той е добър, малко неща могат да му убягнат и освен това знае за връзката между Шипърс и кризата Матиас. Това е достатъчно, за да бъде още по-подходящ от всякога. Той ще ръководи нещата и ако не се задави с микрофона, ще ме държи в течение на всичко, което се случва.

Джена отиде до нейното бюро — дивана; на масичката пред него имаше подредени на купчини документи и няколко изписани на ръка бележки. Тя седна и взе подвързания напечатан отчет от купчина вляво. Заговори, както четеше, с безизразен глас и раздвоено внимание:

— Влезе ли във връзка със застрахователната компания?

— Не, реших да не поемам този риск — отвърна Хейвлок, който също седна зад бюрото си, гледайки замислено Джена. — Това може да предизвика интерес към полицата на Маккензи.

— Вероятно си прав.

— Какво четеш там? Това е същият документ, с който се занимаваш от снощи.

— Отчет на ЦРУ. Списък на потенциалните съветски бегълци за последните десет години, които по една или друга причина не са избягали.

— Търси изчезнал атомен специалист или военен стратег.

— И други са изчезвали, Михаил — отбеляза Джена, четейки.

Хейвлок задържа погледа си върху нея, после се вгледа в листа с телефонни номера пред себе си. Отбеляза един от тях и посегна към слушалката.

— Мога да ти кажа, че кучият му син е страшно хладнокръвен — отсече д-р Матю Рендолф. — Щом му казах за какво става дума, млъкна като риба. Зададе само един-два въпроса като собственик на погребално бюро, при когото е отишъл семейният адвокат, и каза, че щял да ми се обади.