Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Не знам как, но ти ми описа човек, когото познавам много добре.

— Кого?

— Себе си, мили.

— Това е лудост — Хейвлок остави чашата на масата. Искаше да се махне и това желание се виждаше в очите му.

— Нима? — Джена се пресегна и сложи ръка върху неговата. — На колцина приятели в училище и в колежа, на колко момичета, на колко души, които си харесвал, си казал за Михаил Хавличек, за Лидице? Колко души знаят за агонията в Прага, за детето, което се криело из горите, а после разнасяло тайна поща и експлозиви, накачени по тялото му? Кажи ми, на колцина?

— Този разговор е безсмислен. Това, за което говориш, е история.

— Аз самата нямаше да знам — ние нямаше да знаем — ако нашите лидери не бяха настояли за подробната ти проверка. Вашите разузнавателни служби невинаги изпращат най-добрите си хора в нашата част на Европа и ние плащахме за грешките им. После ни донесоха досието на Хавличек, на семейство Хавличек, и всичко лесно можеше да се провери. Досието ти дойде запечатано по куриер, изпратен от най-високопоставено място в Държавния ви департамент, и беше отнесено обратно от него. Беше очевидно, че преките ти началници, с които ние нормално контактувахме, сами не знаят подробностите за ранното ти детство. По някаква причина то беше запазено в тайна… така че и ти си двама души едновременно. Защо, Михаил?

— Вече ти казах. Матиас и аз бяхме на едно мнение — това е минало.

— В такъв случай ти не си изпитвал желание да живееш с това си минало. Искал си част от живота ти да остане скрита.

— Достатъчно.

— Била съм с теб на много места, където хората говореха за онези времена, а ти никога не каза нищо, никога не даде да се разбере, че си бил там. Защото, ако го беше направил, това щеше да разкрие твоята тайна, годините, за които не искаш да говориш.

— Логично е.

— Подобно на този Шипърс, ти си бил там, но искаш това да остане скрито. Бил си там, но подписът ти не фигурира върху нищо.

— Този паралел е несъществен.

— Може да е малко по-различно, но не е несъществено — настоя Джена. — Ти не можеш да направиш дори обикновените справки за Шипърс, защото информаторите им ще ги предупредят и той ще изчезне, запазвайки тайната си. И ти чакаш той да обмисли обаждането на Рендолф, надявайки се, че в крайна сметка може би той ще реши, че си струва лично да провери дали наистина онази застрахователна компания… Как беше изразът?

— Създава затруднения — предложи Майкъл. — Задава досадните си въпроси, преди да се съгласи да изплати сумата по застраховката на Маккензи. Правдоподобно е: те така мразят да плащат.

— Да, ти вярваш, че той ще постъпи така. И като открие, че никой не задава никакви въпроси, ще се изплаши, ще влезе във връзка с контрольора си, който — още една надежда — е не някой друг, а именно „Двусмисленост“.

— Струва ми се, че той ще постъпи точно така. Това е най-доброто и най-безопасното решение, което мога да измисля. Всичко друго може да го накара да се скрие вдън земя.

— И с всеки изминал час той… — Джена поклати глава търсейки подходящата дума.

— Той мисли по въпроса — каза Хейвлок. — Концентрира се.

— Да, концентрира се. И всеки следващ момент е загубен момент, който му дава шанса да разбере, че е следен. А хората, които го следят, също те безпокоят, защото ти не ги познаваш и не можеш да им предоставиш истината за него.

— Наистина не ми харесва, но се е случвало и преди.

— Едва ли при подобни обстоятелства и никога с подобни ужасни последици от евентуалната грешка. Бързината на действие е най-важното в момента, Михаил.

— Опитваш се да ми кажеш нещо, а аз не мога да разбера какво.

— Страх те е, че ще подплашиш Шипърс и той може да изчезне.

— Можеш спокойно да кажеш, че тази мисъл ме ужасява.

— Тогава не преследвай него. Защо не се насочиш към човека, който е замълчал, който е бил в медицинския център на Рендолф, но не се е подписал под заключението. Както ти си бил двама души в Прага, така и той сега тук е двама души. Тръгни след този, когото виждаш, защото от негова гледна точка ти нямаш основания да предполагаш, че той е двама души и че крие някаква тайна.

Хейвлок докосна чашата си и погледна втренчено Джена.

— Да тръгнем след патолога — прошепна той. — Изхождайки от предположението, че там е имало някой с Рендолф. Търсейки потвърждение… Застрахователната компания търси лекар, който може да потвърди.

— В моята родина пет подписа са предостатъчни за всякакъв документ.