Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Как точно му предадохте нещата и какви въпроси зададе? — поинтересува се Майкъл и остави на бюрото пред себе си формуляр на Пентагона, на който бяха написани имената на старшите офицери в Комитетите за ядрени кризи. Беше обградил с молив едно от тях. — Опитайте се да бъдете колкото се може по-точен.

— Ще бъда абсолютно точен — възрази сопнато хирургът.

— Имах предвид думите и фразите му.

— Няма да е толкова трудно, защото те бяха малко и кратки… Както предполагаше, той каза, че не съм имал право да го замесвам в тази история, защото така сме се били разбрали. Той просто ми бил поднесъл резултатите от изследванията и ако аз по някакъв начин съм ги променил, това си било за моя сметка, той не бил отговорен. Е, тогава аз му казах, че може и да не съм някой проклет адвокат, но ако паметта ми не ме лъже за дребните неща, той ми е бил съучастник и по този въпрос не може да има спор, а също, че по-скоро ще се съглася да се пека в ада, отколкото Мидж и децата да бъдат лишени от това, което им се пада по право.

— Дотук, много добре. Каква беше реакцията му?

— Никаква, затова аз продължих в същия тон. Казах му, че е проклет глупак, ако мисли, че е бил невидим тук в продължение на четири месеца и че е дори още по-голям глупак, ако смята, че някой от моя персонал би повярвал, че съм прекарал сам часове в патологията над тялото на моя приятел.

— Много добре .

— На последното обаче той имаше отговор. С леден глас ме попита кой по-конкретно знае.

Хейвлок почувства неочакван спазъм в гърдите, защото видя как духът на ненужните екзекуции пак се надига.

— И какво му казахте? Споменахте ли някого?

— Ха, казах му, че това се отнася практически до всички.

Майкъл се отпусна.

— Можем да ви зачислим на щат при нас, докторе.

— Няма да успеете, синко.

— Моля ви, продължете.

— В този момент малко отпуснах юздата и му казах, че прави много шум от нищо. Обясних му, че момчето от застрахователната компания е казало, че става дума за формална проверка и че те просто имали нужда и от втори подпис на патологическото изследване, преди да изпратят чека. Даже му предложих, ако толкова се безпокои, да се обади на Бен Джексън в „Талбот“ и че Бен е стар приятел…

— Дали сте му име?

— Разбира се. Бен наистина ми е стар приятел и именно той е човекът, съставил полицата на Мак. Реших, че ако някой се обади на Бен, той ще ми телефонира и ще попита какво, по дяволите, става.

— И какво смятахте да му отговорите?

— Че който и да се интересува, нещо е недоразбрал. Че аз искам втория подпис, който ми трябва за архива.

— А Шипърс какво каза?

— Процеди само няколко думи като замръзнал компютър. Попита дали съм казал кой е той на Бен или на онзи, който е дошъл от застрахователната компания.

— И?

— Казах: „Не, не съм.“ Че честно казано, съм предпочитал въпросът да се уреди тихомълком. И че е най-добре да дойде тук и да подпише изследването без много шум.

— Как реагира?

— Ами, отново дяволски късо и безстрастно. — Рендолф позамълча и опита имитация с монотонен глас: „Всичко ли ми казахте?“ — Това искаше да знае. Казвам ви, не е човек, а зомби.

— Какво му отговорихте?

— Отговорих му, че съм му казал всичко; какво още би могло да има? А след това той ме осведоми, че щял да ми позвъни по-късно. Просто така: „Ще ви се обадя“ — със същия онзи ужасен глас.

Хейвлок усети, че диша дълбоко и гледа с невиждащ поглед списъка с имената на бланката от Пентагона.

— Докторе, вие или сте се справили по забележителен начин, или ще поискам надутата ви глава.

— Какво, по дяволите, говорите?

— Ако ме бяхте послушали и бяхте споменали само името на застрахователната компания, без никакви други имена, Шипърс щеше да приеме, че смъртта на Маккензи се разследва от някой друг, който не ви е информирал за това. А сега, ако се обади на онзи Джонсън, веднага ще разбере, че сте го лъгали.

— И какво? Резултатът ще бъде същият, нали?

— Не за вас, докторе, а ние не можем да се обадим на вашия приятел, защото това би било рисковано. За ваше добро ми се иска приятелят ви да е отишъл на риболов. Наистина… ако създадете усложнения, ще се погрижа главата ви да се търкаля на улицата.

— Виж какво, млади приятелю, аз също поразмислих по въпроса. Не мислиш ли, че по двупосочната улица биха могли да се търкалят по-скоро две глави? От една страна, ти — един никаквец от Белия дом, ми разправяш, че американското правителство се опитвало да прикрие бруталното убийство на един герой ветеран, който при това е служител на ЦРУ, а, от друга страна, аз — един провинциален лекар, се опитвам да защитя интересите на една опечалена вдовица и останалите без баща си сираци, които страдат повече, отколкото някой има правото да поиска от тях. С мен ли искаш да се разправяш, копеле?