Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Аз не търся пропуски — каза лекарят, бързо преглеждайки страниците.

— Търсите сестра му в Истън? Забравете това. Тя никога не е съществувала, а той е изчезнал и никога няма да го намерите.

— Точно за това става дума. Аз знам къде се намира.

Хейвлок подскочи в стола.

— Какво казахте?

— Срещнах името му преди няколко седмици. Един търговец от магазин за хирургически инструменти ми спомена, че искал да прегледа нашите заявки, понеже някакъв патолог смятал да закупи оборудване като нашето. Спомних си името, разбира се, но мястото нищо не ми говореше. Защото, доколкото си спомням, той възнамеряваше да се премести другаде — Рендолф спря и вдигна поглед. — Направих нещо странно — продължи той. — Направо детинска постъпка. Сякаш вътрешно в себе си не съм искал да го призная, не съм искал да мисля за онова, което ние двамата с него направихме… Просто исках да го държа под око. Не казах на секретарката си, както обикновено правя, да впише сегашната му месторабота в кадровото му досие. Вместо това го вписах в досието на Мак. Някъде тук. — И докторът се върна към папката.

Смаян от развитието на нещата, Майкъл седеше на ръба на стола. Дългогодишният опит му подсказваше, че понякога и в най-неочакваните обрати на събитията има вътрешна логика. Без да чува гласа си, той каза:

— Вашият патолог е запазил името си, понеже е знаел, че вие никога не бихте го потърсили. Но повярвайте, докторе рано или късно той щеше да ви изнуди много злонамерено и напълно ефикасно.

— Намерих го — възкликна Рендолф и вдигна поглед към Майкъл. — Той все още може. Може да ме изнуди, искам да кажа.

— О, аз също бих могъл да го направя, но няма да го сторя, освен ако унищожите информацията на тази страница. Но това едва ли ще се случи, защото аз няма да ви позволя. От друга страна, той никога няма да припари до вас, защото няма да му дам тази възможност. Той е направил единствената грешка, която е недопустима в неговия твърде необичаен живот. Фаталната. Сега името, ако обичате.

— Колин Шипърс. Главен патолог, фондация „Риджънси“. Това е частен изследователски център.

Много повече от това, докторе. Това е мястото, където може да бъде намерен поменятчикът. Първата конкретна стъпка към „Двусмисленост“. И към Парсифал .

— Ето какво искам да направите — започна Хейвлок. — И опасявам се, ще трябва да го направите.

Беше жизненоважно да се действа, не само от разстояние, но и почти слепешката и това беше най-трудното за Майкъл. Проследяването трябваше да остане за другите и това го притесняваше, защото екипът му трябваше да действа в абсолютно неведение, просто да следва дадените му инструкции, без ясна причина защо се налага да се върши тази работа. Подобна практика винаги криеше рискове: поемането на отговорност, без да се познава същността или без необходимите пълномощия, водеше до неодобрение, а оттук до небрежността имаше само една стъпка. Това не можеше да допусне. За съжаление и рутинното проучване на навиците на приятелите, на колегите, установяване на любимите места за посещение… всички дребни неща, които можеха да им помогнат, бяха изключени.

Защото, ако смъртта на Маккензи свързваше д-р Колин Шипърс с операцията в Коста Брава, тогава той беше постъпил в медицинския център на Рендолф по заповед на агента къртица в Държавния департамент — поменятчикът , който бе използвал паролата „Двусмисленост“. А един поменятчик на подобен пост никога не би възложил толкова критична задача, като убийството на специалист по черните операции от ЦРУ, на някого другиго, освен на свой. Затова те трябваше да изхождат от предположението, че сам Шипърс е пътешественик и че дори намекът за опасност би го накарал да се скрие, да прекъсне всякаква връзка с „Двусмисленост“, а с това и всякаква възможност да се открие къртицата по веригата. Различните източници на информация бяха под непрекъснатото наблюдение на пътешествениците; различните кадрови досиета, справочните картотеки за банкова информация, трудовите характеристики, дори архивата на ФБР — всички те бяха под внимателното око на информатори — доброволни или принудени, руски шпиони, изнудвани служители, които щяха да алармират тези напълно американизирани съветски агенти, че някой се интересува от тях. Тази практика в съзвучие с поправки IV, V и VI към Хартата на правата правеше напълно невъзможно да се залови поменятчик , защото той беше гражданин, върху който се простираше закрилата на Конституцията на Съединените щати. Много преди да се стигнеше до момента, когато вероятната причина стеснеше кръга на следствието или съдебните заседатели върнеха обвинението и обвиняемият биваше информиран за естеството на обвинението срещу него, много преди това пътешественикът щеше да изчезне, за да се появи след някой друг месец по-късно с нова самоличност, напълно подменена легенда и нерядко с нова външност благодарение на хирурзите в Москва.