Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Каква, по дяволите, е тази измислица?

— Беше убит.

Рендолф рязко се наклони напред в стола си.

— Какво?

— Убит беше. Можехме да предотвратим това, ако бяхме взели съответните предпазни мерки. Това е нашият проблем докторе, и все повече хора започват да го разбират. Мак, както вие го наричате, не е умрял от сърдечен удар на яхтата си, а е бил убит. Знаем това, но не бихме искали да го признаем публично… Сега вероятно може да разберете защо не съм дошъл със скрит магнетофон някъде. Моята картина е по-грозна от вашата.

— Положително е така… ако беше истина. Но се опасявам, че не е. Предлагам да се придържаме към версията за кръвоизлив на аортата, понеже тя е най-добрата. Нещастници такива, вие не бихте могли да бъдете по-далече от целта. Направо се провалихте.

— Какво означава всичко това?

— Стивън Маккензи се е самоубил.

— Това е невъзможно! — извика Хейвлок и скочи от стола. — Вие грешите!

— Аз! Вие да не сте и лекар, мистър Крос?

— Не е нужно да бъда. Познавам хората като Маккензи. Аз съм един от тях!

— Досетих се, че сигурно е така. В такъв случай вашето заявление горе-долу се покрива с моята преценка за хора като вас.

— Не, не ме разбирайте погрешно — каза бързо Майкъл и енергично поклати глава. — Това не са дилетантски обобщения. Аз съм първият, който би признал, че желанието да се разчистят сметките с този живот може да се превърне в натрапчива идея, но не по този начин. Не сам на яхта. Така няма да стане!

— Съжалявам. Патологията… уликите… говорят противно на това, което твърдите. Бог ми е свидетел колко силно бих искал да не е така, но фактите са други.

Хейвлок не можа да се сдържи, наведе се през бюрото на Рендолф и извика в лицето му:

— Имаше улики срещу една жена, която ми е много близка и се оказа, че те са изфабрикувани!

— Не знам какво общо има това с цената на парфюмите в Аляска, но то не променя нищо.

— В този случай променя. Съществува връзка между двата случая.

— Започвате да говорите крайно неразбираемо, млади човече.

— Моля ви! Изслушайте ме. Аз не съм нито „млади човече“, нито съм несвързано бърборещ идиот. Каквото и да сте установили при аутопсията, то е било нагласено, за да се натъкнете на него.

— Та вие дори не знаете какво е то.

— Не е необходимо да знам подробностите. Опитайте се да ме разберете, докторе. Един специалист по черните операции като Маккензи…

— Какво? Маккензи беше бял!

— О, Боже! Това е манипулатор… човек, упълномощен да разработва и изпълнява сценарии, в които могат да бъдат убити хора, по-точно, в които обикновено умират хора, защото… защото просто така трябва. Много често такива като него имат болезнени съмнения, обладани са от страхотно чувство за вина, чувство на… по дяволите, на безсмисленост ! Да, идва депресията, о, разбира се, те помислят да си пръснат мозъка, но не по този начин! Има други начини, които са много по-логични, защото ако у тях има нещо вкоренено, това е действие, действие, действие ! Тяхната логика е „Хайде да приключваме, но нека междувременно свърша някаква работа“. И такъв човек иска да я свърши добре!

— Това са брътвежи под нивото дори на децата в детската градина! — възрази Рендолф.

— Наречете го както искате, но такава е истината. Това е първото нещо, най-важното нещо, което вербовчиците търсят в потенциалния кандидат. Това е единственият, абсолютно приоритетен фактор… Та вие сам го казахте. Казахте, че Макензи е искал да се състезава — с гняв, може би — за най-високите възможни залози.

— И в крайна сметка го е постигнал. Залагайки себе си.

— Не, това е обикновена загуба! По този начин той дори не казва нищо. Аз не съм нито лекар, нито психиатър и е много вероятно да не съумея да ви убедя, но знам, че съм прав, затова нека оставим това засега. Просто ми кажете какво открихте, как постъпихте.

— Мак си беше забил иглата и беше изчакал да си отиде.

— Никога!

— Съжалявам. Но трябва да отбележа, че бе постъпил дяволски умно. Използвал бе стероид на базата на дигитоксин след поемането на такова количество алкохол, което би могло да събори и слон. Концентрацията на алкохол в кръвта засенчваше всичко останало, но именно дигитоксинът беше пръснал сърцето му. Комбинацията е страшна.

— В такъв случай рентгеновите снимки са истинските.

Рендолф първоначално не отговори. Вместо това той присви устни и намести очилата си. След това произнесе:

— Не!

— Разменили сте плаките?