Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Хейвлок го наблюдаваше и нещо го подтикна да смекчи нещата.

— От ваша гледна точка постъпката ви е правилна. На ваше място може би и аз бих постъпил така. Все пак трябва се върнем на случилото се. Не е изключено да установим нещо.

— Млъкнете!

Майкъл най-малко очакваше да чуе подобно нещо.

— Какво?

— Казах „млъкнете!“.

— Вие сте способен на какви ли не изненади.

— Не е изключено да ви поднеса една истинска изненада.

— Маккензи?

Рендолф не отговори. Вместо това той се приближи с бързи крачки до шкафа с папки, извади малка връзка ключове, избра един от тях и буквално го заби в ключалката.

— Това е частният ми архив. Ако някога излезе на бял свят, много бракове ще бъдат разтрогнати и много завещания ще бъдат променени. Мак също е тук.

— Какво толкова има в него?

— Не в него ! Става дума за онзи патолог, с когото работихме заедно, за да убедим приятелите от Ленгли, че става дума за сърдечен удар — прост и ясен.

— Един въпрос — прекъсна го Хейвлок. — От материала в ЦРУ разбрах, че всички анализи са правени тук. Във вашите лаборатории, с вашето оборудване, от вашия персонал. Как стана така, че не са отнесли тялото в „Бетезда“ или „Уолтър Рийд“?

Лекарят държеше в ръцете си разтворена папка.

— Реагирах много остро и обещах, че ако се опитат да го вземат, Мидж Маккензи ще направи такъв скандал, какъвто не са виждали от Залива на прасетата 127 127 Известен още като залива Кочинос; в началото на шейсетте години американците стоварват морски десант там, с цел да свалят правителството на Кастро. Опитът се проваля. — Бел.прев. насам, обясних им, че ги мрази с цялото си сърце, защото са подложили мъжа й на непоносим натиск, и им казах, че най-малкото, което могат да направят, е да го оставят поне накрая на мира.

— Те разговаряха ли с нея?

— Опитаха се. Тя им даде пет минути, отговори на въпросите им и им каза да се махат по дяволите. Мисля, че схванаха как стоят нещата, а не искаха да се вдига шум по случая.

— Убеден съм, че не са искали.

— Освен това — продължи Рендолф, обръщайки се отново към отворения шкаф — репутацията ни тук е много висока, особено като се има предвид, че лекуваме едни от най-високопоставените хора в страната. Кой би се осмелил да ни нарече лъжци?

— Разчитали сте на това, така ли?

— Прав сте… А, ето го.

— И какво, смятате, е открил вашият патолог, което може да ни помогне?

— Не става дума за нещо, което е открил. Казах ви, че става дума за него самия. Той беше при нас временно.

— Какво, какво? — Майкъл изведнъж усети някаква празнина в гръдния си кош.

— Чухте ме — продължи Рендолф, донесе папката на бюрото и седна на стола си. — Той временно заместваше щатен служител, излязъл в отпуск по болест. Мононуклеоза.

— Моно…?

— Вирусен херпес. Много лесно се предава, ако някой желае да го направи.

— Нещо не ви разбирам.

— Много е просто — каза лекарят, прелиствайки страниците. — Няколко дни преди смъртта на Мак нашият лекар е повален от мононуклеоза. И изведнъж, какъв шанс, появява се висококвалифициран специалист. Сменял си работата, разполагал с около месец, през който нямал ангажименти, и е отседнал при сестра си в Истън. Боже мой, идваше ми да го разцелувам.

— И?

— Междувременно донасят трупа на Мак, той започва да работи върху него и изведнъж се появява в кабинета ми. Няма да забравя този момент. Първото, което ме попита, беше — „Колко добре познавате този Маккензи?“

Хейвлок кимна.

— И така, от дума на дума се разбра, че тялото на Маккензи не може да издържи на независима аутопсия.

— Той беше открил микроскопични следи от дигитоксин — каза Рендолф.

— Също така е открил дупка от иглата на спринцовка, установил е, че положението й, както и ъгълът на въвеждане посочват, че тя вероятно е направена от самия Маккензи — допълни Хейвлок.

— Точно така.

— Сигурен съм също, че той се е осведомил за естеството на работата на Маккензи, психическото му състояние, семейството му и някъде по тази линия на развитие на разговора е повдигнал въпроса за застраховката.

— Абсолютно вярно. О, Боже!

— Не се самобичувайте, докторе. Тези хора нямат грешка.

— Кои хора?

— Ако съм прав, наричат ги поменятчики .

— Как?

— Оставете това. И не си губете времето да търсите някакви пропуски. Прикритието му е добро — той не ви е излъгал за нищо. Знаел е всичко предварително. И не можете да го разобличите, без да злепоставите себе си и да провалите вашия център.