Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Не още, сър. И не някой от Белия дом.

Гласът в слушалката замълча.

— Заради онова, което Ростов ти е казал в Атина?

— Не е изключено. Вероятността е малка, но точно сега не искам да я подлагам на проверка.

— Ти му вярваш ?

— Не искам това да ви прозвучи оскърбително, г-н президент, но той беше единственият, който ми каза истината. От самото начало.

— Защо ще ти казва такава истина?

— Не съм сигурен. От друга страна, защо е изпратил онази телеграма до „Кон Оп“? И в двата случая информацията се оказа достатъчна, за да ни накара да й обърнем внимание. Това е първата стъпка, когато се изпраща сигнал.

— Адисън Брукс каза нещо доста близко по смисъл.

— Той е говорил като дипломат, но е бил прав. Военная не говори с гласа на Москва.

— Разбирам. Бредфорд… — Беркуист отново замълча за малко, сякаш изведнъж си бе спомнил, че говори за мъртвец.

— … Бредфорд ми обясни нещата снощи. Значи наистина смяташ, че в Белия дом действа съветски агент?

— Както вече казах, не съм съвсем сигурен. Но може и да има… а по-вероятно — имало е. Не мисля, че Ростов щеше да подхване сам тази тема, ако не разполагаше с доказателства — минали или настоящи. Той се опитваше да научи нещо, интересуваше го реакцията ми. Истината провокира най-истинските отговори в нашата работа и той разбра това, когато заговори за Коста Брава. В нашия случай не мисля, че следва да поемаме риска.

— Но как ще действаш в такъв случай? Не можем да допуснем да бъдеш видян, когато обикаляш да разпитваш хората.

— Разбира се, че не можем, но ще го направя, без да бъда видян. Мога да използвам телефона, ако се направи необходимото. Знам какви въпроси бих искал да задам и знам какво в отговорите ме интересува. От развитието на разговорите ще реша с кого искам да се видя и ще установя контакт с него. Имам опит в тази работа, г-н президент.

— Не е нужно да ме убеждаваш в това. Е, как да направим необходимото, за което спомена?

— Дайте ми самоличност и нека да бъда съветник на президента или нещо подобно. Мисля, че практиката Овалният кабинет да провежда дискретни разследвания по определени въпроси не е чак толкова необичайна, нали?

— Не е, разбира се. Аз разполагам с персонал за това и тези разследвания не са задължително дискретни. В Белия дом всяка седмица се получават стотици документи. По тях трябва да се направят проверки, да се разпитат експерти, да се намери потвърждение на цитирани числа. Не е възможно да се вземат отговорни решения без всичко това. Навремето Линкълн е разполагал с двама младежи, които са се грижили за всичко, включително за черновите на писмата му. Днес разполагаме с десетки помощници, съветници и секретарки на съветниците и те не могат да обработят информацията и наполовина. Отговорът на това, което искаш, е положителен.

— Какво става, когато някой от помощниците или съветниците ви се обади някому, който има съмнения относно пълномощията на лицето, което го разпитва?

— Това се случва често, особено с Пентагона, и решението е просто. Учтиво препоръчват на съмняващия се да позвъни на централата на Белия дом и да бъде свързан по вътрешната линия с въпросния помощник или съветник. Това е достатъчно.

— Да, би трябвало да е достатъчно — съгласи се Майкъл. — Възможно ли е към линиите, вече свързани с този пост, да се добави още една и да бъде включена в номератора на Белия дом, а вътрешният номер да бъде изведен тук?

— Хейвлок, едно от най-екзотичните удоволствия в това да си президент или приближен на президента е в масата електроника, до която имаш достъп практически мигновено. Ще бъдеш включен в номератора и ще бъдеш свързан към централата на Белия дом до един час. Какво име би искал да използваш?

— Вие ще трябва да го изберете, сър. Иначе има опасност да се дублирам с някого.

— Ще ти се обадя пак.

— Г-н президент, преди да прекъснете разговора…

— Какво има?

— Ще имам нужда от едно от онези неща, които не са във вашия речник. Контекстуално потвърждение.

— Бъди сигурен, че не съм чувал за това. Какво е то?

— В случай че някой позвъни на централата на Белия дом и попита с какво точно се занимавам, там трябва да има някой, който да го осведоми.

Президентът отново замълча.

— Ти беше прав още там, на остров Пуул — каза замислено Беркуист. — Думите казват точно онова, което са, нали? Значи имаш нужда от някой, който да потвърди прикритието ти в контекста на това, което правиш?

— Точно така, сър.