Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Може би не съм бил в състояние да го спася, но можех да направя смъртта му… живота му изпълнен с повече смисъл, отколкото е сега. Защото той искаше да ми каже, а аз му забраних да го направи. Той каза, че този телефон е стерилен като дома, а аз не се съгласих.

— Не, ти каза нещо друго . Ти му каза, че неговият телефон, неговият кабинет може да не са чисти. Ти взе логичното решение въз основа на опита си през годините. А аз продължавам да вярвам, че във вашия Държавен департамент има поменятчики , които биха излъгали заради онзи човек и биха монтирали подслушвателно устройство, ако той поиска.

— Знаеш ли, един параноик на име Маккарти говореше подобни неща преди години и буквално раздели страната ни на две. Пося страх и безпокойство навсякъде.

— Може той сам да е бил такъв. Кой друг би могъл да го направи по-добре?

— Възможно е. Поменятчикът по същество е тотален патриот. Той ще поиска клетва за вярност всеки път, защото няма морални задръжки да подпише такава, когато се наложи.

— Ето такъв трябва да търсиш сега, Михаил. Абсолютен патриот, човек с безукорно чисто досие. Той би могъл да бъде агентът къртица.

— Ако мога да разбера какво е чакал Бредфорд вчера, мисля, че ще имам и двете. Той спомена, че ще разбере „късно сутринта“. Това означава, че е очаквал нещо, което да му разкрие къде не е бил някой от заподозрените от петия етаж. От службата за сигурност на пропуска казаха, че за Бредфорд е пристигнал пакет в дванайсет и двайсет и пет, но никой не знае какво е имало в него и, естествено, пакетът по-късно не е бил намерен.

— Не е ли имало обратен адрес или име на компанията?

— Дори да е имало, никой не го е забелязал. Донесен е бил от куриер.

— Защо не провериш фирмите, които предлагат подобни услуги? Все някой може да си спомни цвета на униформата на куриера, а това може да стесни допълнително кръга на разследването.

— Тя не е била типичен куриер. Била е облечена в палто от туид с кожена яка и единственото, което на пропуска си спомнят за нея, е, че е била много шик за подобна работа.

— Много „шик“?

— Привлекателна и интелигентна. Мисля, че става дума горе-долу за това.

— Нечия секретарка.

— Да, но чия? Към кого би се обърнал Бредфорд, какъв вид доказателство е търсил?

— Какъв е бил размерът на пакета?

— Служителят от охраната, който го е приел, казва, че е бил голям плик с уплътнение, издут на дъното и доста дебел в останалата част. Документи и нещо друго.

— Документи? — каза Джена. — Вестници? Не е ли възможно да се е свързал с някой вестник?

— Напълно е възможно да е искал изрезки, в които се разказва за събития отпреди четири месеца. Но може да е поръчал данни от ЦРУ — той има приятели там. Нещо от техния архив, което има отношение към уликите срещу тебе или може би към Коста Брава… нещо, което сме пропуснали навремето. От друга страна, може да е решил да прави проверки по болниците, по планинските хижи, предградията на някои малък град, списъка на предстоящите дела за развод — които се гледат в отсъствие на заинтересованите страни — резервациите за карибските курорти, подписи върху сметки от ресторант или бар, показания от управители на салони или плажни спасители, които припечелват по някой долар от това, което си спомнят. Всичко, което казах, е възможно, защото може да има отношение към някого в тези досиета. — Майкъл докосна с ръка материалите, натрупани върху бюрото му, и прекара палец по ръба на една от папките. — А има и десетки други възможности, за които не се сещам в момента — Той се облегна в креслото и подпря брада на сплетените си пръсти. — Нашият човек е добър, Джена. Той ще се покрие със слой невидима боя.

— Тогава нека се захванем с нещо друго.

— Вече съм започнал. Един лекар от Мериленд. Най-почитаният лекар на областта Талбот.

— Михаил?

— Да?

— Преди… нали прочете записа на показанията ти по време на сеансите с теб в клиниката. След Коста Брава.

— Как разбра?

— От време на време затваряше очи. Тези страници не са били никак лесни за теб.

— Не бяха.

— Разбра ли нещо от тях?

— Не. Като се изключи описанието на твоето екзекутиране и моята реакция на това, нищо друго.

— Мога ли да ги прегледам и аз?

— Не знаеш колко ми се иска да има някаква причина да те спра. Но не мога да го направя.

— За мен би било достатъчно да кажеш, че не искаш.

— Не, не е така. Все пак, след като са убивали тебе, редно е да знаеш. — Той отвори едно чекмедже отдясно и извади дебел плик с черни ивици по ръбовете. Подаде й го и погледите им за миг се срещнаха. — Не мога да кажа, че се гордея — каза той. — И ще трябва да живея с този спомен през целия си живот. Знам вече какво означава това.