Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Там, където никога няма да го намериш.

— Вярвам ти — каза пътешественикът. — Но ти би могъл.

— Невъзможно е… дори да бях пожелал.

— За нещастие, вярвам и на това.

Чу се остър звук в мига, когато Пиърс изхвърли дясната си ръка, хвана голата ръка на Бредфорд и заби дланта си в нея. Едновременно с това движение агентът натисна лявата си ръка върху устата на Бредфорд и изви тялото на помощник-секретаря настрани. След секунда очите на Бредфорд се разшириха и след малко се затвориха, а от гърлото му се разнесоха приглушени задавени звуци. Той се отпусна на пода, а Пиърс изтегли скритата в дланта си игла. После изтича до бюрото и взе касетата със записа. Под нея имаше бележка, написана на служебна бланка. Той протегна ръка за слушалката на телефона, натисна бутона за външна линия и набра номера:

— Федерално бюро за разследване, Ню Йорк — отговори някакъв глас.

— Отделът за вътрешна сигурност, моля. Агент Ейбрамс.

— Ейбрамс — чу се мъжки глас няколко секунди по-късно.

— Пътуването мина успешно, надявам се?

— Полетът мина гладко — чу се отговорът. — Давай нататък.

— Има един служител в телевизионна компания — продължи Пиърс, четейки от бланката — някой си Р. Б. Денинг в отдел „Новини“ на „Транс Американ“. Той е доставил погрешно архивен запис в Държавния департамент на един неуравновесен човек на име Бредфорд, чиито мотиви са в ущърб на интересите на правителството на Съединените щати. Лентата е унищожена от Бредфорд в пристъп на ярост, но за доброто на отдел „Новини“, всъщност и на цялата компания, е добре официално да се посъветва Данинг да не казва нищо. Държавният департамент счита за наложително да се ограничи разпространението на притеснителната информация и така нататък и така нататък. Считай това за много зелена светлина.

— Ще се свържа с него веднага, дори ако е на второто си мартини.

— Може да добавиш, че Департаментът ще преразгледа контактите си с „Транс Ам“ за в бъдеще, ако те продължават да предоставят материали на компанията, без да съгласуват заявителя по съответните канали. Обаче, ако всички сътрудничат за благото на компанията…

— Картината е ясна — прекъсна го поменятчикът от Ню Йорк. — Веднага се захващам.

Пиърс остави слушалката, отиде до телевизионния монитор и внимателно го избута обратно до стената. Щеше да отнесе видеото в друг офис. Лентата нямаше да се намери, нито щеше да има начин, по който да се открие откъде е дошла.

Не се разнесе продължителен, агонизиращ писък, нито вик на протест срещу боговете или смъртните. Чу се само звукът на строшено стъкло, когато през огромния прозорец на седмия етаж на Държавния департамент излетя едно тяло и полетя към земята.

Онези, които го бяха видели тази сутрин, си казаха, че това е начинът, по който е трябвало да си отиде — в един момент на умопомрачение, на абсолютно отчаяние, на желание нещата да приключат, на нежелание да мисли повече. Напрежението беше стигнало пределната си точка — той така и не беше се възстановил след онези дни на търсене на душата си през шейсетте години, всички знаеха това. Беше човек, чието време е дошло и си е отишло, а той така и не разбра ролята, която е играл при неговото идване и заминаване. Същественото му се беше изплъзнало: накрая той остана само един глас от сенките, един глас, обезпокоителен за мнозина, но игнориран от много други, защото той не можеше да направи нищо.

Пресата излезе с големи заглавия във вечерните си издания, некролозите бяха от съчувствени до хладни, в зависимост от тона на редакционната статия. Но нито един некролог не беше много дълъг, защото малцина се развълнуваха от събитието. Човешката непоследователност бе несъвместима с онзи най-желан политически грях: промяната поради новите обстоятелства. Да се промениш, значи да си слаб. Ние искаме или Исус, или каубоя с твърдата челюст! Кой, по дяволите, може да бъде и двамата?

Помощник държавният секретар Емъри Бредфорд, който от заклет ястреб се бе превърнал в състрадателен гълъб, беше мъртъв. Сам беше отнел живота си, разбира се.

А на масичката под телевизионния монитор не се намери никакъв видеокасетофон. Оказа се, че е бил занесен не където трябва — един служител от третия етаж потвърди оригиналната си заявка. Мониторът беше избутан обратно в ъгъла. Очевидно останал неизползван.

— Не можеше да го предотвратиш — каза Джена твърдо, изправена пред Хейвлок, който седеше зад бюрото. — Не ти беше разрешено да ходиш в Държавния департамент и ти се съгласи с това условие. Ако агентът те беше видял там, той или щеше да те убие на място и да остане, където си е, или щеше да избяга и да отиде в Москва. Ти искаш да го намериш, но в никакъв случай не бива да бъдеш видян.