Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Четвъртък, 1 януари, 10:43 сутринта. Новогодишни поздравления от председателя на Съвета за сигурност. Пиърс не е сред американската делегация. На неговото място седи някакъв мъж — най-вероятно Франклин Карпентър — който по-рано седеше зад посланика, сега той е до него и държи в ръцете си някакви документи.

Петък, 2 януари, 4:10 следобед. Провокационна реч от представителя на Северна Корея, която налага използването на слушалките за превода. Пиърс не е сред членовете на делегацията.

Понеделник, 5 януари, 11:43 сутринта. Пиърс отсъства.

Понеделник, 5 януари, 2:16 следобед. Пиърс отсъства.

Понеделник, 5 януари, 4:45 следобед. Пиърс е на стола си и клати глава отрицателно в отговор на коментара на посланика по повод изявлението на делегата от Йемен.

Бредфорд изключи видеото и погледна плика със снимки от новогодишните приеми. Нямаше нужда от тях — той знаеше, че помощник-секретарят на американската делегация няма да се появи на нито една.

Защото по това време се е намирал в Коста Брава.

Имаше още една проверка, но с компютрите тя щеше да отнеме по-малко от минута. Бредфорд се пресегна към телефона, поиска да го свържат с транспортния отдел, направи заявката си и зачака, като разтърка очи и усети, че дишането му е учестено. Четиридесет и пет секунди по-късно получи отговора: „Във вторник, тридесети декември, е имало пет полета от Ню Йорк за Мадрид: в десет часа, в дванайсет, в един и петнайсет, в два и трийсет и в пет и десет… В понеделник, пети януари, е имало четири полета от Барселона през Мадрид, започвайки в седем и трийсет сутринта, кацане летище «Кенеди» в дванайсет двайсет и една източно време; в девет и петнайсет сутринта, кацане «Кенеди» в три, нула, нула източно време…“

— Благодаря — прекъсна потока информация Бредфорд. — Научих каквото ми трябва.

Наистина беше научил. Пиърс беше взел полета във вторник пет и десет следобед за Мадрид и се беше върнал с полета в понеделник девет и петнайсет от Барселона, което му бе дало възможност да се появи в ООН малко преди 4:45 източно време. Някъде из списъците на пасажерите щеше да се открие пътник, чието име по никакъв начин не би могло да бъде свързано с това на помощник-секретаря на делегацията.

Бредфорд се завъртя в стола си, пое въздух дълбоко и погледна през големия прозорец върховете на дърветата долу по улиците на Вашингтон. Беше време да излезе на една от тези улици и да намери нова телефонна кабина. Хейвлок трябваше да знае. Той стана и заобиколи бюрото си, упътвайки се към сакото и палтото си, които небрежно бяха преметнати през облегалката на един стол до стената.

Вратата се отвори, без да се почука, и помощник държавният секретар замря. Всичките му мускули се парализираха. Там, на прага, затваряйки вратата и облягайки се на рамката, стоеше още един помощник държавен секретар с бял кичур в тъмната си коса. Беше Пиърс. Стоеше вдървен, с неподвижен студен поглед, малко изморен и с равен глас, който каза:

— Изглеждаш изтощен, Емъри. Освен това нямаш опит. Изтощението и липсата на опит са опасна комбинация — в съчетание те водят до грешки. Защото, когато задаваш въпроси на подчинените, би следвало да помниш, че е необходимо да се запази тайната. Онзи младеж, който зае мястото на Карпентър, беше много възбуден тази сутрин.

— Ти си убил Карпентър — прошепна Бредфорд, възвръщайки гласа си. — Той не е подавал оставка, а ти си го убил.

— Той изживяваше голяма емоционална драма.

— О, Господи… Жена му и децата му, ти си направил и това, нали?

— Човек трябва да планира, да създава ситуации, да прави другите зависими от него. Мисля, че и ти би приел това, нали? Ти никога не си се замислял за тези неща! А колко души си убил сам ти? Преди тържествата по случай смяната на възгледите, искам да кажа. Аз бях там, Емъри. Видях какво направи.

— Но ако си бил там…

— Ненавиждах всеки миг. Бях побъркан от похабяването на човешки живот, от жертвите… и на двете страни. А също и от лъжите. Вечно лъжи — идващи от Сайгон или Вашингтон. Това беше просто една касапница за деца — нашите и техните.

— Защо точно ти ? Не намерих нищо, което да го обясни. Защо ти?

— Защото това беше моята задача. Ние сме от двете страни на барикадата, Емъри, и аз вярвам в моята кауза много повече, отколкото ти в твоята. Това е разбираемо: ти знаеш как стоят нещата тук и не можеш да направиш нищо. А аз мога и ще го направя. Този свят може да тръгне по по-добър път от вашия. И ние ще се погрижим за това.