Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Аташето се замисли, преди да отговори. Но когато го направи, Бредфорд затвори очи.

— Да — каза той. — Сега вече си спомням. Може и да съм бил регистриран в състава, но не бях там. Бялата Светкавица… извинете ме, сър, съжалявам.

— Знам кого имате предвид. И какво точно е направил помощник-секретарят Пиърс?

— Той ми нареди да излетя за Вашингтон, за да напиша анализ на общото състояние в Близкия изток. Прекарах почти целия уикенд върху него. И след това, представете си, изобщо не го използва. Мисля, че и до днес не го е използвал.

— Имам един последен въпрос — каза спокойно Бредфорд, опитвайки се да овладее гласа си: — Какво точно означава, когато препоръките на някой от екипа се представят на посланика от някой друг по време на заседанието?

— Този въпрос е лесен. Старшите съветници се опитват да предугадят предложенията на противната страна и да разработят стратегия или направят контрапредложения за тяхното блокиране. И в случай че някой от старшите съветници отсъства от залата, когато бъде направено неприемливо предложение, неговата разработка е на разположение на посланика.

— Не крие ли това някакви опасности? Не би ли могъл някой просто да напише нещо и да го представи като официален материал на друг член?

— О, нещата не стоят точно така. Тези препоръки не се подмятат насам-натам. Присъствието в момента е задължително. Предположете например че посланикът одобри някакъв аргумент, реши да го използва, но го контрират с нещо, на което не може да отреагира. Той би искал отговорното лице да влезе на заседанието, за да го измъкне от неприятната ситуация.

— Помощник-секретар Пиърс е оставил няколко препоръки, както ги нарекохте, за заседанията в четвъртък и петък.

— Това е нормално. Той прекарва колкото в залата, толкова и извън нея. Трябва да призная, че е страхотен в дипломатическото фоайе. Прекарва голяма част от времето си там, уговаряйки дявол знае кого, но го прави успешно. Мисля, че е много ефективен там; искам да кажа, че е много впечатляващ. Даже и Съветите го харесват.

Разбира се, г-н аташе. И то го харесват толкова много, че спорните предложения могат да бъдат избегнати по предварителна договореност , си каза Бредфорд.

— Помня, че ви обещах, че това беше последният въпрос, но мога ли да задам още един?

— Няма да възразя, сър.

— Какво се случи с Карпентър?

— О, и аз страшно бих искал да знам. Бих искал да го намеря. Мисля, че той направо рухна.

— Какво значи това?

— Съпругата и децата му загинаха при автомобилна злополука няколко дни преди Коледа. Как бихте приели три ковчега пред коледната елха с неразопаковани подаръци?

— Страшно съжалявам!

— Но той прояви голяма твърдост и се върна на работа скоро след това. Е, разбира се, всички ние се съгласихме, че това е най-добре за него. Да е с хора, които не са безразлични към него, а не сам.

— Мога ли да предположа, че помощник-секретарят Пиърс е бил съпричастен на това настроение?

— Да, сър. Той беше човекът, който го убеди да се върне на работа.

— Разбирам.

— Но една сутрин той просто не се появи. На следващия ден получихме телеграма — подаваше оставка, която влизаше в действие незабавно.

— Малко необичайно, дори не съвсем редно, струва ми се?

— След онова, което преживя, не мисля, че някой се е вълнувал за формалната страна на нещата.

— И помощник-секретарят отново се съгласи?

— Да, сър. Всъщност той сам предложи да оставим нещата така, защото Карпентър просто изчезна. Надявам се, че е добре.

Мъртъв е, г-н аташе. Куклата е мъртва .

Бредфорд продължи да работи след разговора. Слънцето изгря, а очите започнаха да го болят от напрежението. Съсредоточи се върху времедиаграмите за нощта, когато бе предадена паролата „Двусмисленост“ и когато заповедта, с която Хейвлок се обявяваше за „неспасяем“, бе изпратена в Рим. Анализът им разкри онова, което очакваше да намери: Артър Пиърс не е бил в Ню Йорк, а във Вашингтон — в кабинета си на петия етаж и, естествено, се е регистрирал на излизане малко след пет часа вечерта, заедно с неколцина други служители. Колко просто трябва да е било да излезе с тълпата, да се подпише в присъствената книга и веднага да се върне обратно. Сигурно е останал там през цялата нощ, а на сутринта се е подписал отново на влизане, окончателно маскирайки следите си. Точно както той — помощник-секретарят Емъри Бредфорд — можеше да постъпи тази сутрин.

След това се върна на военната му кариера — безпрецедентно досие, после на служебното досие в Държавния департамент — цял поменик от постижения, и завърши с ранните му години, описанието, на които се четеше като официално документирана възхвала на Джек Армстронг, момчето — олицетворение на цяла Америка. Къде, за Бога, се криеше връзката с Москва?