Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— И ти не си бил в тези стаи?

— Не заедно с някой друг. Когато прекъсваха вечерята ни аз оставах в трапезарията в задната част на дома му. Дори използвах страничен вход за влизане и излизане и почти не съм минавал през парадната врата. Така се бяхме споразумели.

— Да, помня. Ти не искаше да ви виждат заедно.

— Е, аз бих го нарекъл по-иначе. За мене щеше да е чест, наистина чест, да ме видят с него. Но просто това нямаше да е добре и за двама ни.

— Но ако това не се е случило през онези два дни, то кога е станало? Кога си могъл да видиш Парсифал?

Майкъл я погледна безпомощно.

— Би трябвало да преровя половината си живот, а това е лудост. В неговите фантазии той ме вижда да излизам от заседание и може да става дума за класна стая, семинар или лекционна зала. И колко са били присъстващите? Петдесет, сто или хиляда? Работата над дипломата изисква време. Колко ли души вече съм забравил? Там ли се е случило — в едно от тези места? Появявал ли се е Парсифал някъде в това минало?

— Ако е така, ти едва ли си представлявал заплаха за него тогава. — Джена се наведе напред и в очите й проблесна идея. — Той е можел да ме ликвидира поне двайсет пъти, но не го е направил — повтори тя думите му. — Парсифал не се е опитал да те убие.

— Точно така.

— Тогава той може да е някой, когото познаваш отдавна.

— Но има и друга възможност. Казах, че е можел да ме ликвидира и сигурно е така, но колкото и предпазлив да е някой, винаги съществува риск, колкото и малък да е той, при убийство или при наемането на платен убиец. Може би човек не може да поеме дори незначителен риск. Може би е един от тълпата, а аз не мога да го посоча. Но ако аз знам кой е или как изглежда, ще знам и къде да го намеря. Ще знам, но това не означава, че други също биха могли да го направят, а е много вероятно това да е невъзможно за никого от тези, с които работим.

— Агентът къртица би могъл да ти даде както име, така и описание.

— Е, успешен лов, г-н помощник-секретар — въздъхна Хейвлок. — Как ми се иска да се обади! Има ли нещо друго там? — И той кимна с глава към материала относно лекаря от Мериленд.

— Още не мога да приключа с тези календари. Но в маршрутите му има нещо и то често се повтаря. Не съм сигурна, че го разбирам. Защо Шенандоа се споменава толкова често, Михаил?

Хейвлок вдигна глава от страницата, защото усети някаква струнка да се обажда дълбоко в съзнанието му.

Емъри Бредфорд се мъчеше да задържи очите си отворени. С изключение на кратките придрямвания, когато усещаше, че вече не е способен на нищо, той не беше спал вече трийсет и шест часа. А трябваше да остане буден, защото минаваше обед. Филмовите рулони и снимките щяха да пристигнат от Ню Йорк всеки момент, изпратени със самолет от една телевизионна мрежа, която бе приела невинното обяснение в замяна на един нов източник на доверена информация в Държавния департамент. Помощник-секретарят беше поръчал необходимата техника и можеше да прегледа филмите само минути след като ги получеше. И тогава щеше да знае със сигурност.

Невероятно. Артър Пиърс! Наистина ли беше Пиърс в крайна сметка? Старшият служител на Департамента към делегацията в ООН, първият помощник на посланика там, дипломатът от кариерата, чието досие беше предмет на завист от почти всички в горния ешелон на правителството, досие, което със сигурност предвещаваше скорошно повишение. С превъзходни отзиви за военната си служба, преди да дойде във Вашингтон. Ако беше останал в армията, пътят към Щаба на обединените командвания щеше да е открит пред него. Пиърс беше отишъл в Югоизточна Азия като лейтенант директно от Мичиганския университет, summa cum laude 126 126 Най-високата от трите степени на отличие за академични постижения (лат.). — Бел.прев. , получил степен като студент със стипендията „Бенинг“. В продължение на пет различни назначения без прекъсване той се бе издигнал до майор, многократно награждаван за смелост, с безспорни качества на командир и с препоръки за по-нататъшно шлифоване на стратегическите му умения. А преди това, преди Виетнам, имаше досие, което беше пример за израстването на едно типично американско момче от фермите: ходил на черква, възпитан в организацията на скаутите, произнесъл реч от името на учениците при завършване на гимназията, завършил колеж с отличие… дори удостоен с членство в клуба „4-Н“. Както се бе изразил генерал Холярд, Артър Пиърс беше олицетворение на американската мечта. Къде тогава се криеше връзката с Москва?