Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

А такава връзка не можеше да няма, ако се потвърдеше наличието на „димна завеса“, по израза на Хейвлок, и още повече излезеше нещо от предупреждението му: „Търси кукла. Жива или мъртва.“ Но всъщност вниманието на Бредфорд беше привлечено от първия му съвет: Не търсете някой липсващ, потърсете такъв, който не е бил на мястото си, не е бил там, където е трябвало да бъде .

Той беше започнал рутинна проверка — твърде рутинна, защото идеята му се стори малко вероятна — на препоръките и постовете на членовете на американската делегация, участваща в заседанията на Съвета за сигурност през седмицата на събитията в Коста Брава. Тук влизаха и тайните вътрешни дискусии в рамките на делегацията, обобщено предадени от един аташе на име Карпентър. Той бе подчинен на Пиърс, който от своя страна е бил втори по ранг след посланика и името му бе измежду често споменаваните: съветите му бяха стегнати, задълбочени и характерни само за него. И тук именно Бредфорд се натъкна на някакво съкращение в скоби в стенограмата от четвъртък: „(Пр./Ф.К)“.

Тази бележка бе в края на обширна и недвусмислена препоръка, представена на посланика от Пиърс. Бредфорд не й обърна внимание по-рано, може би поради ненужно усложнената дипломатическа фразеология, но преди няколко часа погледът му остана прикован върху нея. „(Пр./Ф.К)“: Предадено от Франклин Карпентър . В превод: Предадена не от старшия съветник на посланика, Артър Пиърс, чиито думи се съдържаха в нея, а от някой подчинен. Което означаваше: Пиърс не е бил там, не е бил, където се е предполагало, че е.

Бредфорд анализира всеки следващ ред в отчета на делегацията. Откри поставени в скоби още две съкращения Ф. К., отнасящи се до четвъртъка, както и още три за следващия ден, петък. Петък . След това си спомни очевидното и се върна на началото на седмицата. Ставаше дума за края на годината; операцията при Коста Брава беше проведена през нощта на четвърти януари: неделя. През почивните дни .

В сряда не е имало заседание на Съвета за сигурност, защото повечето делегации, чиито членове все още си говореха, бяха дали дипломатически приеми по случай Нова година. В четвъртък — първия ден на новата година, сякаш за да покаже пред света, че ООН има желание да го поздрави по сериозен начин, Съветът беше подновил заседанията си, както и в петък, но не в събота и неделя.

Следователно, ако Артър Пиърс не е бил там, където се е предполагало, че е, и ако е инструктирал свой помощник да изкаже мнението му, той е могъл да напусне страната в четвъртък вечерта, разполагайки по този начин с пет дни за Коста Брава. Ако, ако… ако. Двусмисленост?

В този момент Бредфорд се беше обадил на Хейвлок, който му каза какво да търси по-нататък. Куклата.

Късният час, разбира се, нямаше значение. Бредфорд събуди телефонния оператор от нощната смяна и му нареди да се свърже с Франклин Карпентър, където и да се намира. Осем минути по-късно операторът се обади. Франклин Карпентър е напуснал Държавния департамент преди четири месеца. На телефонния номер от кадровото му досие никой не се е обаждал и се оказало, че телефонният пост е закрит. Тогава Бредфорд даде името на единствения друг член, регистриран като присъстващ в американската делегация на заседанието на Съвета за сигурност онзи четвъртък — аташе с нисък ранг, който без съмнение все още се намираше в Ню Йорк.

Операторът позвъни отново в пет и петнайсет сутринта, а на линията бе аташето към ООН.

— Обажда се помощник държавният секретар Бредфорд…

Първоначалната реакция на мъжа беше изумление, примесено със сънливост и страх. Бредфорд трябваше да говори няколко минути, за да го успокои, опитвайки се да го върне към онези дни преди почти четири месеца.

— Можете ли да си ги припомните?

— Мисля, че мога донякъде, разбира се.

— Направи ли ви впечатление нещо необичайно към края на седмицата?

— Не се сещам за нищо, сър.

— Американската група за тези заседания — интересуват ме главно дните четвъртък и петък — се е състояла от посланика, старшия съветник на Държавния департамент Артър Пиърс, вас самия и един мъж на име Карпентър, така ли е?

— Бих разменил реда на последните двама. Аз бях най-младшият служител тогава.

— И четиримата ли присъствахте всеки ден?

— Ами… мисля, че да. Трудно ми е сега да си припомня с подробности дни отпреди четири месеца. Но филмовите материали за новините могат да дадат отговора на този въпрос.

— Четвъртъкът беше първият ден на годината, това не може ли да ви помогне?