Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Как? Като го вдигнете във въздуха? Като ни въвлечете в ядрена война, каквато никога не трябваше да има?

Пиърс стоеше неподвижен, с поглед, забит в очите на Бредфорд.

— Значи е вярно — каза той тихо. — Те са го постигнали.

— И ти не знаеше това… О, Боже мой!

— Не се самообвинявай, и без това бяхме близко. Казаха ни — на мен ми казаха — че той е полудял, че разработва стратегия, толкова неприемлива, че светът ще почувства отвращение, а на Съединените щати никой повече няма да повярва. Когато работата приключи и документите попаднат в ръцете ни, ще разполагаме със средството да диктуваме или да унищожим, а решението кое да е ще бъде наше. Но и в двата случая това ще е краят на вашата система и тя ще бъде изтрита от лицето на земята, която опустошихте.

— Ти грешиш… ти си толкова заблуден — прошепна Бредфорд. — Велики грешки — да ! Лоша преценка — да !… Но ние имаме доблестта да погледнем нещата в очите. В крайна сметка ние винаги се обръщаме с лице към нашите дела.

— Само когато ви разобличат. Защото вие не притежавате смелостта да допуснете провала, а без това не може да се спечели.

— И ти мислиш, че потисничеството е отговорът? — изрева Бредфорд. — Мислиш, че ако запушите устата на хората, те няма да бъдат чути?

— Няма да бъдат чути, от когото трябва — това е практическият отговор. Вие никога не сте ни разбирали. Вие четяхте книгите ни, но не схващахте техния смисъл — харесваше ви да пренебрегвате спецификата. Маркс го е казал, Ленин го потвърди — но вие не слушахте. Нашата система е в постоянен преход и трябва да мине през няколко фази, докато стигне състоянието, когато промените повече не са необходими. И един ден ние ще постигнем нашата свобода, но тя няма да е като вашата. Няма да е толкова куха.

— Та вас ви хранят с лъжичка! Нямало да има промяна! Хората трябва да се променят. Всеки ден! Според времето, според раждаемостта, според смъртността… според нуждите! Не можете да ги превърнете в автомати, те няма да го допуснат! Това е, което вие не можете да разберете. Вие сте тези, които се боят от провала. И не допускате никой да спори с вас!

— Няма да допуснем да спорят с нас тези, които са готови да затрият повече от шейсет години надежда и прогрес. Нашите велики учени, лекари, инженери… родителите им в по-голямата си част даже не можеха да четат.

— И вие научихте децата си да четат, а после забранихте книгите!

— Мислех, че си по-добър, отколкото се оказа. — Пиърс направи няколко крачки към вътрешността на стаята. — Не можахте да го намерите, нали? Той създаде ядрените си чернови и после се скри. И не знаете нито на кого друг ги е показал, нито дали вече не ги е продал някому. И сега сте в паника.

— И ти не можеш да го намериш. Ти сам го изгуби.

— Но ние знаем кой е той. Изучихме навиците му, нуждите му, таланта му. Както всички изключителни мъже, той мисли по сложен начин, но е предсказуем. Ще го намерим. Ние знаем какво да търсим, за разлика от вас.

— В такъв случай той ви е предал.

— О, това е само временно състояние на нещата. Неговият спор е с бюрокрацията и с лишените от всякакво въображение началници, но не с целите, които стоят пред страната. Когато дойде при мене, аз можех да го задържа, но реших да не го правя, защото онова, което ми предложи, имаше много висока цена. Разбираш ли, той вярва в нас, а не във вас — определено не във вас, никога не във вас. Дядо му е бил крепостен селянин на княз Волошин. Бил е обесен от този велик благородник, защото е откраднал глиган през зимата, за да нахрани семейството си. Той няма да се обърне срещу нас.

— Кои сте вие? Москва не ви признава, поне това научихме благодарение на Коста Брава. КГБ не е имало нищо общо с Коста Брава — тази операция никога не е била санкционирана.

— Не от някого, с когото имате връзка. Те са стари и уморени, склонни са на компромиси. Загубиха от погледа си нашите перспективи… ако щеш, съдбата ни. Но не и ние — Пиърс погледна телевизионния монитор и видеокасетофона до него, а след това касетата на бюрото на Бредфорд. — Филмовият архив на телевизионна компания? Записи, които впоследствие могат да се използват за решаване на спорни въпроси… или да се разследва нечия смърт. Много добре, Емъри. — Агентът вдигна поглед. — Или можем да добавим още нещо — да се установи нечие изчезване. Да, те биха могли, за разлика от онова недоразумение, наричано посланик. Той щеше да провери записките си, щеше да види, че съм му дал най-добрите аргументи за онези сесии и щеше да се закълне, че съм бил там. Може да ти се стори забавно, но често съм говорил с истинските ми съюзници там, във фоайетата, и съм им казвал да я карат по-леко с него, да му позволяват да се наложи в някоя дреболия. Той ми беше като дар от небето.